— Вземи, колкото трябва — рекъл попът.
— Би трябвало да взема петстотин. Но от мене да мине, ще ти го отстъпя за триста.
В този миг псалтът се приближил до попа и го побутнал:
— Давай триста рубли. Туй нещо е много ценно.
Няма що. Попът пристъпил и двамата ударили ръце.
— И тъй, Семьон, калпакът значи е купен! Вземи парите!
Семьон дал калпака на отците, те хукнали, а Семьон се зарадвал повече от тях и рекъл на жена си:
— Видя ли, Секлетея, продадохме кравата за тридесет рубли, а получихме триста.
Секлетея много се зарадвала.
А отците отишли в къщи с покупката си и с нетърпение зачакали вечерта. И щом почнало да се смрачава, взели калпака и се запътили към кръчмата.
В кръчмата седнали на масата, както със Семьон, и захванали да поръчват най-хубавите и най-скъпи вина. И като си пийнали здравата, решили да платят. Отишли при бюфета. Попът измъкнал калпака, ударил го върху тезгяха пред кръчмаря и рекъл:
— И тъй значи: пито-платено!
А кръчмарят взел сметката и почнал да смята. Като пресметнал, рекъл:
— Ето я сметката, пресметнете. Изпито за двеста и петдесет рубли.
Краката на попа и на псалта се подкосили, но тъй като били богати и имали много пари в джобовете си, веднага почнали да плащат.
Платили и излезли на улицата. Псалтът изведнъж се опомнил и казал:
— Ех, отче, ти май че не се разплати като Сьомка. Сьомка удряше много силно, а ти — не.
А попът подал калпака на псалта и рекъл:
— Тогава да идем в друга кръчма. Ти ще плащаш.
Отишли и тримата в друга кръчма. Седнали и пак си поръчали от най-скъпите вина. То че пили, пили, но в главите им се въртяла все една и съща мисъл — все се надявали, че ще се разплатят като Семьон.
Свършили пиенето и се запътили към бюфета. Тогава псалтът пристъпил и взел да приказва:
— И тъй значи: пито-платено!
И ударил калпака пред кръчмаря.
Но кръчмарят взел сметката, пресметнал всичко и рекъл:
— Никакво пито-платено, ами сте изпили сто и петдесет рублички! Проверете!
Тогава отците толкова се разстроили, че просто се смалили. Почнали да плащат на кръчмаря. Като платили, поели към къщи много ядосани.
А Семьон все вардел кога ще тръгнат към къщи. Като ги видял, втурнал се право под поповото прозорче и взел да подслушва. И чул как попът рекъл:
— Виж го ти него как успя да ни излъже! На него дадохме триста и тук четиристотин — пропаднаха седемстотин рубли! Ала той няма да се отърве от мене, за всичко ще му платя!
А псалтът запитал:
— Какво смяташ, отче, да правиш с него?
— Довечера, тъкмо посред нощ ще ида в къщата му и ще се разплатя — казал попът.
Семьон чул това. Лоша работа! Обърнал се, втурнал се към къщи и рекъл на Секлетея:
— Хайде, Секлетея, давай савана.
Секлетея не знаела какво се е случило и запитала:
— За какво ти е?
Семьон отвърнал:
— Без много приказки, давай го по-скоро!
Секлетея зъб не обелила и веднага донесла савана. Семьон довлякъл в къщи един ковчег. Почнал да облича савана, чака попа.
Секлетея гледала и не знаела какво става. А Семьон, като наближило дванадесет часът, легнал в ковчега и рекъл:
— Секлетея, вземи разпятието и го тури на ръцете ми!
Секлетея направила каквото и поръчал Семьон. Когато всичко било готово, чули, че на вратата силно се хлопа. Семьон казал на Секлетея:
— Тичай да отвориш и се разплачи. А ако запитат защо плачеш, кажи, че съм умрял изведнъж.
Секлетея се завтекла и отворила вратата. В този миг попът пръв се втурнал в къщата, след него — псалтът, а най-накрая — клисарят.
Попътвидял ковчега и се слисал. Запитал:
— Секлетея, къде е Семьонт?
Секлетея закрила лицето си с ръце и захванала да нарежда.
— Ох, отче, с него стана нещо, умря изведнъж!…
Попът страшно се ядосал, че парите им пропаднали, затекъл се при Семьон и така дръпнал разпятието му, че Семьон се надигнал като хвърковат.
Тогава отците се втурнали към вратата и едва успели да се проврат. Псалтът продумал:
— Не трябваше да купуваме калпака, а разпятието. Излезе, че то можело да възкресява. То е скъпо нещо!
А попът казал:
— Като е тъй, да го купим! Да вървим при Семьон.
Но псалтът възразил:
— Как тъй ще отидем? Той ще ни пребие.
— А бе вие съвсем се объркахте! Аз пръв ще вляза в къщата — казал попът.
Отворил вратата, пристъпил прага. Гледа — Семьон седи преспокойно на пейката.
Попът попитал:
— Семьон, сърдиш ли ни се?
— Не, отче, никак не се сърдя. Дори съм ви благодарен, че ме възкресихте.
Попът още повече повярвал във възкресителното разпятие и тутакси започнал да се пазари:
— Семьон, ние дойдохме при тебе по работа. Продай ни това разпятие!