— Как тъй „сбогом“? — викнал учудено царят. — Нима ще се разделим тъкмо сега, когато аз съм толкова щастлив? Остави настрана тия шеги!
— Не — рекла Шехеристани, — аз не се шегувам. Тоя път ще трябва да се разделим завинаги. Нима не помниш какво беше обещанието, което наруши?
— Прости ми, моя скъпа съпруго. Занапред ще те слушам във всичко. И през ум не ще ми мине да те укоря в нещо. Кълна ти се в обичта, която храня към децата си.
— Късно се кълнеш. Нашите закони са строги, както си забелязал. Ако зависеше от мене, на драго сърце бих ти простила. И дума не бих отваряла за онова, що стана. Но не зависи от мене. Сбогом. Ти оставаш без деца и без жена. Не ще ни видиш вече никога.
Шехеристани и децата й изчезнали. Рузванчад останал сам в палатката си, насред бойното поле, дето войниците му делели многобройната плячка.
— Да бяха ме победили и хванали в плен — си казал той, — не би ми било толкова тежко, колкото ми е сега.
Царят си разкъсал дрехите, почнал да си драще лицето, идело му да се убие от мъка. Везирите му едвам успели да го предпазят от безумието, като го качили на колесницата и откарали бързо в столицата.
И царят, и войските му били посрещнати с големи почести, както се пада на победители, които са спасили родината от поробване. Но Рузванчад не се развеселил. Той повикал Муезин и му казал:
— Ти ще управляваш отсега нататък вместо мене. Додето умра, ще оплаквам децата и съпругата си.
Царят се затворил в една кула и там прекарал в тежка тъга цели десет години. Той побелял, посърнал, заприличал на мъртвец. През това време в кулата не пускали никого освен великия везир. Па и с него Рузванчад не приказвал за нищо друго освен за жена си и децата си. В края на десетата година той бил вече жив мъртвец.
Но един ден в кулата се явила Шехеристани.
— Рузванчаде — му рекла тя, — стига си скърбил! Нашите закони изискваха десет години да не се срещаме. Аз нарочно не ти казах това, за да видя дали ще ми бъдеш верен. Исках да ти дам свобода — да си вземеш друга жена, ако желаеш. Затова ти казах, че не ще се видим никога. Но ти ми остана верен и аз идвам при тебе заедно с децата — да живеем заедно, додето ни е съдено.
И наистина, в стаята се явили в същия миг двете деца на Рузванчад. Те били вече много порасли. Хвърлили се на врата на баща си да го прегръщат и целуват.
Рузванчад заживял щастливо. Здравето му се поправило скоро. Дълги години прекарал той честито заедно с децата си и своята съпруга.
Един ден мъжът и жената починали едновременно. Те умрели заедно, понеже много се обичали.
След смъртта на баща си шехеристанският княз наследил китайския престол. А княгиня Балкиза отишла да царува на остров Шехеристан.
Там прекарала царица Балкиза, додето станала съпруга на пророка Соломон.