Джефри Арчър
С чужда пита
Всичко започна доста безобидно, когато директорът на банка „Барклис“, Бил Патерсън, се обади на Хенри Паскоу, първи секретар във Върховния комисариат на Велкобритания в Аранга. Беше късно следобед в петък и Хенри се надяваше, че Бил му се обажда, за да го покани да поиграят в събота сутрин голф или в неделя да иде у тях на обяд. Ала още в мига, когато чу гласа в другия край на линията, разбра, че Бил го търси по работа.
— Когато в понеделник провериш сметката на Върховния комисариат, ще видиш, че този път отпуснатата сума е по-голяма от обикновено.
— И каква е причината? — попита възможно най-делово Хенри.
— Много прста, мой човек — отвърна банкерът. — Днес курсът се промени във ваша полза. Винаги е така, ако плъзне мълва за държавен преврат — допълни той със същия делови тон. — В понеделник, ако имаш някакви въпрси, звънни, не се притеснявай.
Хенри понечи да попита Бил дали утре няма да поиграят голф, но после се отказа. За пръв път му се случваше да се намира в страна, където се говори за преврат, и обменният курс не беше единственото, което щеше да му помрачи съботата и неделята. В петък вечерта държавният глава — генерал Оланги, се появи по телевизията направо с униформата, за да предупреди почтените граждани на Аранга, че заради размирици сред низшия офицерски състав във въоръжените сили, се е наложило на острова да се въведе извънредно положение, което той се надявал да бъде отменено в близките дни.
В събота сутрин Хенри пусна новините на Би Би Си, за да разбере какво всъщност става в Аранга. Кореспондентът на Би Би Си, Роджър Парнъл, винаги бе осведомен по-добре от местните телевизии и радиостанции, които не правеха нищо друго, освен през няколко минути да предупреждават жителите на острова да не излизат през деня по улиците, понеже щели да бъдат задържани. Ако ли пък проявели неблагоразумието да се разхождат по мръкнало, щели да бъдат застреляни на място.
Това сложи кръст на голфа в събота и на обяда у Бил и Сю в неделя. Хенри прекара спокойни почивни дни: почете; най-после седна да отговори на писмата, които беше получил от Англия; почисти хладилника и накрая сложи в ред ония кътчета в ергенското си жилище, които чистачката вечно подминаваше.
В понеделник сутринта държавният глава май още си беше в двореца. Би Би Си съобщи, че неколцина млади офицери са били задържани, а според слуховете — един-двама от тях вече били екзекутирани. Генерал Оланги отново се появи по телевизията, за да обяви, че извънредното положение е отменено.
Малко по-късно Хенри вече беше в кабинета си и видя, че секретарката му Шърли, преживяла няколко държавни преврата, е подредила пощата и му я е оставила върху бюрото. Имаше купчинка, отбелязана като „Спешно, отговорете“; втора по-голяма купчина, върху която пишеше „За становище“; и трета, най-голямата, с надпис „Прегледайте и хвърлете“.
Отгоре върху купчината „Спешно“ беше програмата на предстоящото посещение на заместник-министъра на външните работи, въпреки че той щеше да се отбие в столицата на Аранга Сейнт Джордж само защото тук бе удобно самолетът да презареди на връщане от Джакарта към Лондон. Малцина си правеха труда да посещават мъничкия протекторат Аранга, при това го правеха само ако отиваха или се връщаха отнякъде.
Както „Таймс“ уверяваше своите читатели, въпросният заместник-министър, господин Уил Уайтинг, известен във външното министерство с прякора Уил Безмозъчния, още при следващото обновяване на кабинета щял да бъде заменен с човек, който, ако не друго, то поне знаел да пише без правописни грешки. Въпреки това Хенри си каза, че тъй като Уайтинг ще остане да пренощува в резиденцията на върховния комисар, това е единственият случай, когато той ще има възможност да издейства някакво решение за строежа на плувния басейн. Хенри би дал всичко, само и само строежът да започне — местните деца имаха огромна нужда от басейн. В дълга-предълга докладна записка първият секретар бе напомнил на външното министерство, че преди четири години, когато принцеса Маргарет е посетила острова и е направила първата копка, са получили уверения, че строежът ще бъде завършен. Сега обаче Хенри се опасяваше, че ако не додява непрекъснато на началниците си, проектът ще продължи да събира прахта по папките.
Във втората купчинка писма беше обещаното от Бил Патерсън банково извлечение, което потвърждаваше, че заради държавния преврат, който така и не се е състоял, безотчетната сметка за непредвидени разходи на Върховния комисариат е набъбнала с 1123 кори повече от очакваното. Хенри не се интересуваше особено от финансовите дела на протектората, но като първи секретар, в задълженията му влизаше да потвърждава с подписа си всеки чек на правителството на нейно величество.