Хенри се отпусна на седалката — предстоеше му петчасово пътуване нагоре по планината. От време на време придремваше, ала биваше изтръгван грубо от съня всеки път щом навлезеха в някое село и отново се повтаряше ритуалът с децата, строени, за да приветстват президента.
По пладне кортежът спря в селце високо в планината — жителите бяха приготвили обяд за почетния гост. След час отново потеглиха. Хенри се притесняваше, че хората от местното племе сигурно са пожертвали запасите си за зимата, за да напълнят търбусите на гмежта от войници и официални лица, придружаващи президента в неговото поклонничество.
Щом кортежът потегли отново, Хенри потъна в непробуден сън: сънува Бермудските острови, където — беше сигурен, няма да се налага да строи плувни басейни.
Събуди се рязко. Стори му се, че е чул изстрел. Дали и той не му се беше присънил? Отвори очи и видя как шофьорът изскача като попарен от автомобила и хуква презглава към непроходимата джунгла. Хенри отвори спокойно задната врата, слезе от лимузината, забеляза, че всички отпред се суетят, и реши да иде и да разбере какво става. Беше направил само няколко крачки, когато съгледа едрото тяло на президента — лежеше безжизнен отстрани на пътя в локва кръв, наобиколен от войници. Мъжете най-неочаквано се обърнаха и щом видяха представителя на върховния комисар, насочиха пушки.
— Долу оръжието! — разпореди се рязко някой. — Все пак не забравяйте, че не сме диваци. — Напред излезе изрядно облечен капитан, който изкозирува. — Извинявайте за причиненото неудобство, господин първи секретар — каза той отсечено, както говорят в Кралската военна академия, — но можете да бъдете сигурен, че не ви мислим злото.
Без да казва и дума, Хенри продължи да гледа мъртвия президент.
— Както виждате, господин Паскоу, покойният президент претърпя трагична злополука — допълни капитанът. — Ще останем с него, докато бъде погребан с почести в родното си място. Сигурен съм, че такава би била и неговата воля.
Хенри погледна пак безжизненото тяло и се усъмни в думите на военния.
— Бъдете така любезен, господин Паскоу, върнете се незабавно в столицата и уведомете началниците си за случилото се.
Хенри продължи да мълчи.
— Вероятно искате да им съобщите и че президент вече е полковник Наранго.
И този път Хенри не изрази мнение. Съзнаваше, че негов пръв дълг е да уведоми час по-скоро външното министерство за станалото. Кимна по посока на капитана и се отправи бавно към автомобила без шофьор.
Седна зад волана — добре, че ключовете си бяха на таблото. Включи двигателя, зави и потегли по дългия криволичещ път назад към столицата. Щеше да стигне в Сейнт Джордж вече по тъмно.
След три-четири километра се увери, че не го следят, отби, извади клетъчния телефон и набра служебния си номер.
Вдигна секретарката.
— Аз съм, Хенри.
— О, радвам се, че се обадихте — отвърна Шърли. — Днес следобед се случиха толкова много неща! Но първо нека ви кажа, че току-що се обади госпожа Дейвидсън — да съобщи, че на църковния базар вероятно ще съберат цели двеста кори, и да попита дали ви е възможно на връщане да се отбиете дотам, за да ви връчат чека. Между другото — допълни Шърли още преди Хенри да е изрекъл и дума, — всички чухме новината.
— Точно за това се обаждам — рече Хенри. — Трябва незабавно да се свържем с външното министерство.
— Вече го направих — рече секретарката.
— И какво им каза?
— Че сте заедно с президента и изпълнявате служебните си задължения, а също, че ще им се обадите веднага щом се върнете, господин върховен комисар.
— Върховен комисар ли? — ахна Хенри.
— Да, потвърдиха официално. Мислех, че ме търсите заради това. За новото назначение, де. Честито!
— Благодаря — подметна нехайно Хенри, без дори да пита къде е това назначение. — Други новини?
— Не, тук, общо взето, не е станало нищо друго. Както винаги в петък следобед, е спокойно. Всъщност, днес мога ли да си тръгна по-рано. Обещах на Сю Патерсън да намина и да й помогна с петдесетия рожден ден на мъжа й.
— Ама разбира се, защо не! — каза Хенри, като се постара да не дава воля на чувствата си. — А, да, съобщи на госпожа Дейвидсън, че ще направя всичко възможно да се отбия на базара. Двеста кори не са никак малко, ще ни влязат в работа.
— Между другото, как е президентът? — поинтересува се Шърли.
— Готви се да вземе участие в погребалната церемония. Хайде, засега дочуване.
Хенри натисна червеното копче и веднага след това набра друг номер.