Сандра Браун
С дъх на скандал
Пролог
Ню Йорк, 1990 г.
Тя се връщаше в Палмето.
Права до прозореца на кабинета си, Джейд Спери вдигна щорите и погледна от двайсетия етаж към плетеницата на уличното движение около площад „Линкълн“. Иззад ъглите на преките духаше студен вятър, състезавайки се с градските автобуси, които бълваха вредни изпарения в замърсения въздух. Като безумни жълти бръмбари такситата преминаваха от едно задръстено платно в друго. Пешеходците продължаваха да крачат, без да намаляват ход и стискаха вещите си.
След като се премести в Ню Йорк, за Джейд беше истинска борба да се настрои към това непрекъснато движение. В началото се страхуваше да пресече улицата. Нямаше нищо по-ужасяващо от това да стои на бордюра на претъпкано авеню в центъра на Манхатън и да се чуди какво първо ще я помете — връхлитащо такси, грухтящ градски автобус или тълпата пешеходци, които я притискаха отзад и бяха нетърпеливи към провинциалистката, чийто говор беше бавен като колебливата й походка.
Както при всяко предизвикателство, Джейд се беше хвърлила с главата надолу, за да го преодолее. Вървеше бавно, чуваше трудно, въобще не говореше като местните хора, но не беше се пречупила, просто беше различна. Не бяха я учили да препуска и да се суети. Възпитана бе в среда, където едно водно конче, пърхащо около блатна вълничка, можеше да бъде най-усърдното същество в летните горещини.
Преди пристигането й в Ню Йорк познаваше само упоритата работа и въздържание. Това й помогна да се аклиматизира и оцелее, защото твърдоглавата гордост на момиче от Южна Каролина беше типична като говора й.
Днес за всичко имаше отплата. Хиляди часове на планиране, кроежи, непосилен труд бяха най-после възнаградени. Никой не можеше да отгатне колко години и сълзи беше вложила в завръщането си в родния град.
Тя се връщаше в Палмето.
Там бяха онези, които трябваше да изкупят греховете си, и тя щеше да се погрижи за това. Възмездието, за което беше мечтала, бе в ръцете й. Сега беше силна да го реализира.
Продължаваше да гледа замислено през прозореца, но почти не забелязваше уличната сцена. Виждаше по-скоро високата, полюляваща се трева по бреговете на блатата. Усети острия солен въздух и вдъхна опияняващите магнолии. Вкуси местните ястия. Високи борове замениха небостъргачите, широките булеварди се превърнаха в лениви канали. Припомни си какво означава да поемаш тежкия и толкова наситен въздух, че дори и мекият сив мъх, висящ от клоните на вековните вечнозелени дъбове, да не помръдва.
Тя се връщаше в Палмето.
И когато се върнеше, целият ад щеше да се отприщи.
1.
Палмето, Южна Каролина, 1976 г.
— Я виж ти!
— Бог ми е свидетел.
— Ти си лъжец, Пачет.
— А ти какво ще кажеш, Ламър? Лъжа или не? Не може ли една добра проститутка да ти сложи гумата само с уста?
Ламър Грифит гледаше скептично най-добрите си приятели, Хъч Джоли и Нийл Пачет.
— Не зная, Нийл. Може ли?
— Защо ли си правя труда да ви питам? — присмя се Нийл. — Като че ли сте били някога с проститутка.
— А ти бил ли си? — изкикоти се Хъч.
— Да, бил съм. И то много пъти.
Трите момчета от горния гимназиален клас се бяха настанили в едно сепаре на местното заведение Деъри Барн Хъч и Ламър седяха заедно на пластмасова пейка. Нийл се беше излегнал на другата, напреко на масата в розово.
— Не вярвам на нито една дума — каза Хъч.
— Старият ме заведе при нея.
При самата мисъл Ламър се намръщи.
— Не се ли притесняваше?
— Не, по дяволите.
Хъч погледна Ламър презрително.
— Глупак, той ни лъже. — Обърна се към Нийл и попита: — Къде е този публичен дом?
Нийл се огледа в стъклото на прозореца в дъното на сепарето. Красивото му лице отвърна на погледа. Добре оформен, тъмнорус бретон падаше до веждите на похотливите му зелени очи. Протритото му яке в кафяво и бяло и с инициали на училището висеше намахано от раменете.
— Не съм казвал, че ме е водил в публичен дом. Казах, че ме заведе при проститутка.
Хъч Джоли не беше така привлекателен физически като приятеля си Нийл. Той бе едро, непохватно момче с широки, кокалести рамене и яркочервена коса. Ушите му стърчаха перпендикулярно спрямо главата. Той се наведе напред и облиза устни. Гласът му беше тих и съзаклятнически.
— Искаш да кажеш, че в града ни има проститутка? Коя е? Как се казва? Къде живее?
Нийл се усмихна бавно на приятелите си.
— Да не мислиш, че ще споделя такава тайна с вас двамата? Нямам намерение да узная, че сте блъскали по вратата й, за да се перчите като кръгли глупаци. И да ме е срам после да призная, че ви познавам.