Велта излезе и затръшна вратата.
Джейд седеше на високо столче и отхапваше от маслена бисквита. Токовете на обувките й бяха опрени в хромовия ринг, опасващ краката на стола. В полата й лежеше отворен учебник по химия.
След училище и половин ден от съботите работеше в смесения магазин на братята Джоунс. През седмицата започваше в четири и продължаваше, докато Велта минеше да я вземе на път от фабриката за вкъщи, обикновено около шест часа.
Смяната не беше дълга, но даваше възможност на Пит, последния жив от тримата братя, да посещава болната си съпруга в една частна болница, а на Джейд — да припечелва малко джобни пари.
Магазинът западаше. Дъските по пода като че ли бяха покрити с восък, резултат от лимоновото масло по парцала, използвано десетилетия наред. В най-студените зимни следобеди старците се събираха около голямата печка в задната стая и бистреха политиката, докато дъвчеха тютюн и играеха на домино.
От куки по тавана висяха вили и търмъци. Клиентът тук можеше както да си екипира коня, така и да си купи всичко за новороденото. Можеше да вземе тесте карти, чифт зарове, дори и Библия. Разнообразието от стоки и купувачи правеше работата интересна.
Джейд се опита да се концентрира върху урока, но съзнанието й отскачаше от химията към личните проблеми, главно с майка й, която отказваше да приеме сериозно любовта й с Гари. Изгаряше я и желание да вземе от живота повече от обичайното — съпруг, деца и дом.
За Джейд бе важно да имаш семейство. Но искаше и друго. Повечето момичета от класа вече се бяха примирили с бъдещата си работа при Иван Пачет. Докато един ден се омъжеха и започнеха да раждат деца, които пък по-късно пак щяха да работят за Нийл. С Гари имаха един общ стремеж — да излязат от този ужасен, затворен кръг.
Нарочно или не, Рон Спери бе вдъхнал на дъщеря си липсващия му кураж, бе подклаждал в нея желание да направи своя живот по-добър от този на родителите си. Поне за това бяха единодушни с майка си. Основните различия идваха от целите и средствата за реализирането им. Джейд се опасяваше, че никога нямаше да се изгладят, особено по отношение на Гари.
Той също бе повод за тревога в мрачния следобед. Никой още нямаше новини от съвета за стипендиите, където кандидатстваха и двамата. Това, засилващата се сексуална обърканост и ругатните на Нийл в училище за случката в Деъри Барн ги правеше раздразнителни и сприхави един към друг.
Нуждаеха се от промяна. Ако времето беше топло през идните почивни дни, можеше да излязат на пикник по брега или да се поразходят по-надалеко с колата. Щяха да се поуспокоят и да огледат нещата в перспектива.
Все още обмисляше всичко, когато звънчето над входа издрънча. Джейд вдигна глава и видя Дона Ди да влиза през вратата. Бузите й бяха зачервени, дишаше запъхтяно, едва поемаше дъх.
Джейд скочи и учебникът тупна на пода.
— Какво става?
Дона Ди повя с ръце пред лицето си и пое дълбоко въздух.
— Идвам от училище. Господин Патерсън ме помоли да остана и попълня вместо него някои книжа.
— Е и?
— Получи се! Твоята стипендия!
Усети сърцето си в гърлото. Не смееше да повярва на ушите си и попита:
— Получи ли се? Стипендията?
Дона Ди кимна бързо с глава.
— За Държавния в Южна Каролина.
— Как разбра? Сигурна ли си?
— Видях писмото на бюрото на господин Патерсън. Изглеждаше много официално, знаеш ли, със златни печати, заврънтулки и тем подобни. Видях отгоре името ти и без да искам, нарочно, го бутнах на пода, докато се пресягах за една папка, която трябваше да…
— Дона Ди!
— Добре де, както и да е. Прочетох писмото. Деканът или който и да е поздравяваше шефа, че са обучили двама толкова добри ученици в гимназията на Палмето.
Очите на Джейд се разшириха.
— Двама?
Дона Ди разпери ръце и изквича:
— Гари също получава стипендия!
Двете пискаха и подскачаха, хванати за ръце, докато бурканчета с желиран боб по полиците не задрънчаха.
— О, Господи! О, не мога да повярвам! Колко? Пише ли колко е?
— Написано е „пълни образователни стипендии“. Това не значи ли всичко?
— Не знам. Надявам се. О, толкова съм благодарна, каквато и да е! — каза задъхано Джейд. — Трябва да кажа на Гари. Беше ли още в училище? Видя ли го на игрището?
Отборът по лека атлетика се подготвяше за сезона и оставаха всеки ден след занятията.
— Не. Казах на господин Патерсън, че не съм добре и си тръгнах. Изтичах до стадиона и го потърсих там. Щях да го взема и да дойдем заедно да ти кажем.
— Може да е бил в съблекалнята.
Дона Ди поклати глава.
— Питах. Марви Хибс видял Гари да си тръгва.
Джейд погледна часовника с махало. Имаше и други на стената, с кукувици, всички готови да ударят пет и половина.