— Господин Джоунс се връща понякога преди шест. Сигурна съм, че днес ще ме пусне няколко минути по-рано.
— Защо?
— Да отида да съобщя на Гари.
— Защо не му се обадиш по телефона?
— Искам да му го кажа лично. Ще ме закараш ли до тях? Моля те, Дона Ди!
— Сигурно вече знае. Може би деканът е изпратил писма и до вас. Вероятно твоето те чака вкъщи.
— Сигурно. Но семейство Паркър са към отдалечен пощенски клон. Понякога получават пощата с цял ден закъснение. А трябва и да го видя. Днес! Сега! Дона Ди, моля те!
— Добре. Ами майка ти? Какво ще стане, когато се появи да те подбере?
— Господин Джоунс ще й каже къде съм.
— Ще й призлее, ако говориш първо с Гари, а не с нея.
— Ами да й призлява. Той трябва да научи първи. Възрастният господин Джоунс не знаеше какво да стори, когато няколко минути по-късно се върна в магазина си и Джейд Спери се засили към него с разтворени обятия. Прегърна го силно и целуна сбръчканата му буза.
— Господин Джоунс, случи се нещо много важно. Знам, че е още рано, но бихте ли ме пуснали сега? Ще наваксам друга вечер. Моля ви! — Говореше бързо и застъпваше думите.
— Е, като гледам колко си нетърпелива, защо не.
— Благодаря ви! Благодаря!
Отново го целуна и се шмугна в задната стая да си вземе палтото, учебниците и чантата. Беше много развълнувана, за да й е студено, затова стисна палтото пред гърдите си, грабна учебника по химия от пода и се втурна към предната част на магазина. Дона Ди бе мигновено запленена от нов вид сенки за очи. Джейд я повлече към вратата.
— До утре, господин Джоунс. Моля ви, кажете на майка, когато се отбие, че съм заминала с Дона Ди и ще се прибера след около час. И че имам чудесна новина.
— Ще й кажа.
— Благодаря ви още веднъж. Довиждане!
— Момичета, внимавайте!
Двете излязоха, бутайки се, и се затичаха по тротоара към колата на Дона Ди. Джейд метна нещата си на задната седалка и се качи, докато приятелката й се настаняваше зад волана.
Преминаха няколко светофара в града и след минути препускаха по двупосочната магистрала. Беше мрачна и мъглива вечер, но те бяха спуснали прозорците и радиото гърмеше.
Колкото се отдалечаваха от очертанията на града, толкова по-неприятен ставаше пейзажът. Профучаваха край доста порутени жилища, които трудно можеха да се нарекат къщи с паянтовите покриви и веранди. Имаше хартии по прозорците, а капаците зееха и плачеха за ремонт. Стари автомобили и неизползваеми селскостопански машини ръждясваха в предните дворове, приютили ята от мършави пернати. Бе едно и също няколко мили, чак до брега. Нататък Атлантическият океан беше нашарен от малки островчета.
Тези отдалечени общини като че ли не бяха в двадесети век. Бедността се ширеше навсякъде. Често липсваше канализация. Между островчетата и брега имаше блатни площи с развъждащи болести насекоми, допълнително затруднение за и без това изолираното южняшко общество. Тук можеха да се открият болести, причинени от недохранване и лоша хигиена, отдавна забравени в повечето западни страни.
Джейд си помисли, че икономическото състояние в тази част на щата е плачевно. Нищо чудно, че Гари често се обезверяваше за бъдещо социално-икономическо равенство. Семейство Паркър бяха бедни, но живееха като крале в сравнение с останалите.
Индустрията, процъфтяваща в Пийдмонт, северозападна Южна Каролина, се бореше за земя в ниската равнинна част. Туризмът бе основният поминък край брега и много често поддръжниците на почивните комплекси се съпротивляваха срещу промишлеността, тъй като замърсителите можеха да развалят игрищата за богатите. Междувременно фермери като Отис Паркър се опитваха да свържат двата края от изхабената и измита от наводнения земя, докато босове като Иван Пачет доволстваха, изсмуквайки всичките им сили.
Нещата трябваше да се променят. Сигурно тя и Гари щяха да са предвестници, първото поколение на новия Юг, пионери на…
— О, по дяволите!
Ругатнята изтръгна Джейд от благородните и мечти.
— Какво стана?
— Свършихме бензина!
— Какво? — погледна таблото с недоверие.
— Да не би да пелтеча? Няма бензин.
Дона Ди пусна колата по инерция към тясното отклонение на пътя и я спря. Джейд попита скептично приятелката си:
— Как е възможно да свършиш бензина?
— В цялата дандания забравих да проверя, преди да излезем от града.
— И какво ще правим сега?
— Ще чакаме някой да мине.
— О-о, чудесно! — Джейд се отпусна на облегалката и пощипна с два пръста върха на носа си.
След малко Дона Ди добави:
— Виж, сгреших, окей? Всеки по света има право от време на време да прави гафове, естествено не и ти. Знам, че бързаш да видиш Гари, и те разбирам. Съжалявам.