Извинението й накара Джейд да се почувства засрамена. Ако не беше Дона Ди, тя нямаше още дори да знае за стипендията.
— Не, аз съжалявам. — Побутна я по ръката, тя се обърна и я погледна. Джейд се усмихна извинително.
— Не исках да звуча укорително.
На устните на Дона Ди се прокрадна усмивчица и зъбите й блеснаха.
— Всичко е наред.
Засмяха се и двете.
— Добре се наредихме! — възкликна Дона Ди. Надвеси главата си през прозореца и завика театрално: — Помощ, помощ! Две красиви девици са в беда!
— Идиотче, пъхни си главата вътре или ще си измокриш косата.
Дона Ди изгаси фаровете, за да не изхабява акумулатора, и зачака първата кола. Слънцето беше залязло, преди да напуснат града. По пътя бе вече тъмно. Петнадесет минути не мина нищо и Джейд започна да се тревожи.
— Не е много студено и спря да ръми. Да вземем да се върнем пеш до града, а?
Дона Ди я изгледа, като че ли не бе с всичкия си.
— Няколко мили са.
— Или да отидем до най-близката къща и да телефонираме.
Дона Ди погледна боязливо през рамо.
— Искаш да се доберем до една от тези негърски колиби? Ъ-ъ, няма да я бъде. Може никога да не ни видят отново.
— Като са черни, не значи, че са опасни. Не е по-рисковано от стопа, дето не знаеш кой ще ти спре.
— Не опитвам!
Продължаваха да спорят, докато Дона Ди посочи към пътя.
— Фарове! — Отвори вратата, застана на средата на шосето, махаше с ръце и викаше: — Ууу, е-е! Хей! Спри!
Шофьорът на спортната кола нарочно форсира. Дона Ди се разкрачи над осовата линия, да се закрепи. Колата спря на сантиметри от нея.
— Нийл Пачет, ти, кучи сине! — изкрещя тя. — Можеше да ме убиеш.
Нийл освободи спирачката и колата се плъзна напред, докато бронята опря в мършавите й пищяли. Тя направи няколко крачки назад, без да спре да ругае. Вътре Хъч и Ламър се заливаха от смях.
Нийл забеляза Джейд през отворения прозорец на колата на Дона Ди.
— Какво са намислили двете дами?
— Отивахме към къщата на Гари, но свършихме бензина — обясни Дона Ди. — Вие имате ли?
Хъч избълва високо като оръдеен изстрел:
— Нямаме вече.
Дона Ди му хвърли унищожителен поглед.
— Не можете ли тогава да ни закарате до града и да ни оставите на бензиностанцията? Ще се обадя на татко оттам да ни върне обратно.
Хъч отвори вратата, излезе от ниската кола и си протегна дългото тяло.
— Кажи „много ви молим“ — изсмя се той. Ламър, седнал отзад както винаги, се наведе напред.
— Знаете, че не возим безплатно.
— Много сте духовити — каза саркастично Дона Ди.
— Ще се пръсна.
Джейд наблюдаваше с ужас как Нийл излезе, заобиколи предницата на колата на Дона Ди и без да обръща внимание на калта встрани от пътя, отиде до вратата й. Отвори я.
— Излез.
— Миришеш на кръчма — отбеляза тя, като изскочи навън.
— Обърнахме по няколко бири след училище. После ходихме за риба.
— Хванахте ли нещо?
— Не, до този момент.
Думите му не харесаха на Джейд, но тя предпочете да ги преглътне. Внимаваше да не го докосне, заобиколи го и тръгна към другите. От оная вечер в Деъри Барн Нийл я провокираше повече от обикновено, често й се обаждаше вкъщи и нарочно препречваше пътя й по коридорите в училище. Отбягваше го, доколкото можеше. Настръхваше от неприязън и след неделята преди няколко седмици не се опитваше вече да прикрива усещането си.
Нийл Пачет бе роден с привилегии, които не само приемаше като естествена даденост, но и пропиляваше възможностите си. Джейд не можеше да търпи това прахосничество особено когато се налагаше съвестно момче като Гари да се бори за всяко нещо. Нийл беше мързелив и буен в училище. Учителите не смееха да му пишат двойки и да го наказват (повечето имаха съпруги или роднини на работа при Иван) и той си го знаеше.
Джейд смяташе, че лошото поведение на Нийл не се дължеше само на обикновената младежка склонност към вдигане на шум. Някои от лудориите му минаваха границата на пакостите и граничеха с жестокост. Усещаше се злост и подлост във всичко, което казваше и вършеше. За Джейд той бе по-опасен, отколкото повечето хора допускаха. Част от погнусата й идваше от инстинктивния страх от него.
— Как ще се натъпчем всички? — попита Дона Ди, като оглеждаше подозрително вътрешността на спортната кола през предното стъкло.
— Всичко съм пресметнал — отвърна Нийл. — Бутна напред шофьорската седалка. — Качи се отзад при Ламър — обърна се той към Джейд.
Отзад нямаше места, а просто пространство под наклоненото задно стъкло. Джейд се поколеба.