— Да не би да се връщаме при канала? — попита Ламър.
— Да.
— Защо?
— Забравих нещо.
Хъч погледна подозрително приятеля си, но нищо не каза. Приближаваха към водата и пръстта под колелата ставаше мочурлива. Нийл спря колата. Изключи двигателя, но остави фаровете запалени.
— Слизайте всички! — Отвори вратата и нагази в калта.
Хъч се поколеба, преди да го последва. Джейд го чу да пита:
— Какво ще правим тук, Нийл? Какво си забравил?
Ламър я сръга.
— По-добре слез. Когато Нийл си науми нещо, най-добре е да го слушаш. Иначе побеснява.
— Може да си беснее колкото иска. Не ми пука.
Нийл заобиколи, отключи задния, капак и го вдигна.
— Казах да слезете.
— По дяволите!
— Ламър, помогни ми.
Нийл я сграби за ръката. Тя не очакваше и извика от болка, когато я дръпна напред. Ламър я побутна отзад. Ако не беше стъпила с единия крак, щеше да падне по лице в калта.
Изправи се и погледна Нийл, издърпвайки ръката си.
— Не ме докосвай или…
— Или какво? Гаджето ти ще ме набие отново с два сладоледа? — Гласът му бе ироничен. Обърна й гръб и отиде до една хладилна чанта, полускрита в изсъхналата трева.
— Искаш ли бира?
— Не.
— Хъч? Ламър?
Отвори чантата, извади три бири, без да чака отговор от приятелите си, и им подхвърли по една кутия. Изгърмя с капачката на своята и отпи продължително. Като огледални образи Хъч и Ламър направиха същото.
Джейд се опря в задната броня, без да им обръща внимание и потриваше ръце от влажния хлад. Не беше се сетила да вземе палтото и книгите си от колата на Дона Ди.
Бе изключително тъмна нощ. Ниските, натежали облаци скриваха луната. Можеше да чуе бавното поклащане на водата, но не и да види нещо извън очертаното от фаровете светло петно. Вятърът беше лек, но пронизваше до костите.
Нийл си изпи бирата. Смачка в юмрук кутията и я метна към храсталаците по брега на тесния канал. По земята имаше и други пръснати боклуци.
— Сега можем ли да тръгваме? — Джейд се опита да бъде твърда, въпреки че трепереше.
Нийл тръгна към нея.
— Не още.
— Защо?
— Защото преди да тръгнем — провлече той, — ще те чукаме и тримата.
3.
Дона Ди се чудеше какво да прави. Струваше й се нечестно да стои на топло вкъщи, докато Джейд кой знае къде е. Ако се бе прибрала, щеше да й позвъни.
Дона Ди беше почакала в колата си само пет минути, преди едно фермерско семейство да спре и да й предложи да я закарат до града. Баща й дойде на бензиностанцията, напълни туба с бензин и я върна до колата. Прибра се в Палмето за по-малко от двадесет минути, след като трите момчета бяха изчезнали с Джейд.
Все още я измъчваше фактът, че я бяха изоставили. Как смееха да си тръгнат и да я зарежат така? И защо Нийл не пусна Джейд да слезе, когато тя ясно даде да се разбере, че не иска да отиде с тях сама? Нийл Пачет заслужаваше да бъде изправен до някоя стена и застрелян между очите.
Както обикновено, Хъч се бе подчинил, без да протестира. Тежеше й, че толкова малко се интересува от нея и я бе изоставил на пустата магистрала, без да му пука какво може да стане. Естествено, идеята да бъде грабната от Хъч Джоли и отвлечена в нощта бе страхотно романтична и тя си го бе фантазирала много пъти. Но не и когато Нийл и Ламър се влачеха подире му. Въпреки всичко Дона Ди завиждаше на Джейд за приключението да бъде „похитена“.
Сама в спалнята си, сега тя недоумяваше какво да предприеме спрямо Джейд. Дали Нийл се беше опитал да я върне откъдето я взе? А може би я бе закарал до града или до дома на Гари? Имаше начин да разбере. Дона Ди се протегна към телефона и започна да върти на Паркър. Но ако Джейд не беше там?
Помнеше последния му бой с Нийл в Деъри Барн. Гари сигурно щеше да вдигне пара, когато разбереше какво е направил Нийл.
Дона Ди не искаше да въвлича Джейд в разправии с майка й или Гари. Но не й се щеше да се сърдят и на нея. Не можеше да се успокои, преди да разбере какво става. Накрая се реши и вдигна телефона.
— Тръгна си?
— Точно така, Велта — каза Пит Джоунс. — Върнах се от болницата малко преди шест. Джейд и онова момиче, Монро, подскачаха радостно насам-натам. Съгласих се да пусна Джейд по-рано и те отпрашиха веднага. Помоли ме да ти предам, че ще се прибере след час с добри новини.
Велта не обичаше изненадите дори приятните. Особено тази вечер. Беше изморена. Болеше я кръста от цял ден навеждане над бюрото. Беше и гладна. Искаше да си отиде вкъщи, да вечеря, да се изкъпе и да си легне.