Още от първия път забелязах как те гледа Дилън и беше очевидно, че и ти постепенно се влюбваш. Грейъм е достатъчно наблюдателен също да усети признаците, нали? Луд е по Дилън. Сигурна съм, че се радва за вас.
Вниманието на Джейд бе привлечено от бръмченето на пикапа.
— Върна се. — Изтича навън точно когато телефонът зазвъня. — Кети, вдигни го, моля те.
Грейъм не беше в камиона.
— Никъде не го видях — каза й Дилън. — Карах по бреговете на канала. Няма следа нито от него, нито от колелото му.
Джейд стисна юмрук до устата си. Той я прегърна.
— Недей се паникьосва. Ще го намерим, където и да е.
— Джейд — извика Кети през отворената врата. — На телефона!
— Попитай какво искат.
— Нийл Пачет е.
30.
Дилън шофираше с максимална скорост.
— Тези копелета! Какво са направили, отвлекли са го от шосето ли?
— Не знам. Нийл не каза. — Очите на Джейд бяха приковани в пътя. — Съобщи ми само, че Грейъм и Майръджейн Грифит са у тях и водят разговор, който би ме заинтересувал.
— Майръджейн е?
— Майката на Ламър Грифит.
Дилън се пресегна през седалката и здраво я стисна за ръката.
— Не могат повече да те нараняват, Джейд.
— Синът ми е при тях!
— Няма да посмеят нищо да направят.
— Физически, да. Но си имат начини, повярвай ми. Не ги познаваш, както аз.
След смразяващото съобщение на Нийл, тя пусна телефонната слушалка. Взе набързо нещо от малкия сейф под бюрото си и изтича навън.
— Идвам с теб! — извика Дилън. — Кети, заключи, моля те, канцеларията, закарай колата на Джейд до вас и ни чакай там. — Пресече пътя на Джейд към черокито и я поведе към неговия пикап.
— Проблемът е мой, Дилън! Това си е моя работа. Аз ще се справя с него.
— Не и без мен! Да не губим време и да тръгваме.
Сега тя се радваше, че той бе с нея. Силното му присъствие й вдъхваше увереност. А и караше далеч по-сигурно и бързо.
Пристигнаха пред имението на Пачетови за рекордно време. Джейд скочи веднага от пикапа. Изтича по стъпалата към верандата. Дилън я следваше, когато влетя през входната врата.
— Грейъм!
Викът й отекна в стените и високите тавани.
— Тук е!
Сцената в официалния преден салон изглеждаше измамно невинна като постановка на предметите. На малката масичка имаше сребърен сервиз с чай, имаше бисквити, конфитюр, пресен компот и плато с тънко нарязана и затоплена шунка. Но никой не ядеше и пиеше.
Майръджейн Грифит седеше в един фотьойл, тапицерията, на който не подхождаше на роклята й на цветя. На сбръчканото бледо лице беше нанесла несръчно ярки петна руж. Чифт бели ръкавици лежаха в скута й. Носеше комична шапка, а убийственият й поглед бе насочен към Джейд.
Иван се бе разплул в инвалидната количка като безформена маса, придържана от безвкусно подбрани дрехи. Усмивката му беше лукава и злобна. Хлътналите му очи изглеждаха като прозорци към ада.
Въпреки подутия си нос и натъртената си брада, Нийл бе издокаран и невъзмутим, както винаги. Беше облечен в розова памучна риза и сив ленен панталон. Стоеше пред мраморната камина, подпрял небрежно лакът на издълбаната с фигури полица. Разклащаше леко съдържанието на висока стъклена чаша, вероятно коктейл „Блъди Мери“.
Джейд огледа всичко набързо и се взря в сина си, седнал самотен на стола. Втурна се към него.
— Грейъм! Добре ли си?
Той скочи на крака, заобиколи стола и го тикна между тях. Ръцете му стискаха дървената облегалка с резбовани цветя.
— Махни се от мен! Мразя те!
Джейд се дръпна ужасена.
— Грейъм! Какви ги приказваш?
— Оставила си го да умре! Можех да му помогна, но ти не ми каза и той вече е мъртъв.
— Кой?
— Хъч — информира я Нийл. — Вече не е сред нас.
Джейд бе потресена. Веднага се сети за Дона Ди и почувства състрадание към нея.
— Нима Хъч е мъртъв?
— Дона Ди се обади снощи да ни съобщи.
— Ти го уби! — извика Грейъм.
— Не говори на майка си с този тон! — каза остро Дилън.
— Ти, ти млъкни! — изрече бързо Грейъм. Опитваше да спре сълзите, бликнали в очите му. — Тя е уличница, да го знаеш и ти! Сигурно те е чукала цяла нощ!
— Достатъчно! — озъби се Дилън.
— Като последния глупак се надявах, че ще се ожените. Идвах сутринта да ви поздравя, но сега вече знаеш каква е тя!
— Грейъм, чуй ме! — намеси се Джейд — Аз…
— Не! Ти си най-лошият човек, когото познавам. Остави мъжа, който можеше да ми е баща, да умре. Бих могъл да му дам бъбрека си, но ти дори не ми каза.
— Какъв смисъл имаше? Не е сигурно, че той е твоят баща.