— Виждаш ли, че си мръсница? — Посочи към Иван и Нийл. — Те ми обясниха, че трима са евентуалните ми бащи. Спала си и с тримата. Двама вече са мъртви, а аз дори не ги познавам заради теб. Тази възрастна жена би могла да е моята баба, но ти и с нея не би ме запознала.
— Да, аз не исках ти да познаваш баща си!
— Защо? — изкряка той.
— Защото той извърши нещо лошо.
— Лошо? — изхълца момчето. — Не ти вярвам!
— Истина е.
— Лъжеш! Никога не би ми казала за моя баща, защото се срамуваш. Не мога да ти вярвам повече! Никога!
Вчера тя бе решила, че враговете й са разгромени, но те се бяха върнали, за да отмъстят. Бяха достатъчно хитри и я атакуваха по най-уязвимото й място — Грейъм.
Виждаше страха, объркването и болката по юношеското му лице. Целият свят се бе сгромолясал около него и представата му за нея бе разбита от злобни лъжи. Ако не си го върнеше веднага, щеше да го загуби завинаги.
Само истината можеше да й помогне.
— Каквото казват е вярно, Грейъм. Един от тримата е твоят баща. Не знам кой. Защото и тримата ме изнасилиха. Заченах те, когато бях изнасилена от три момчета.
Той пое дълбоко дъх.
— Не исках да разбереш, защото не желаех да прехвърлям петното върху теб. Не исках да се виниш за чуждите постъпки. Това е техен грях, Грейъм! Техен! Нито мой, нито твой.
Пристъпи към него и продължи:
— И сега не бих ти казала, но се страхувам да не загубя завинаги обичта и доверието ти. Трябва да ми повярваш, Грейъм! Тези трима отнеха девствеността и младостта ми. Ограбиха ме от първата красива любов в живота — едно момче на име Гари Паркър, което се самоуби заради тяхното престъпление. А твоята истинска баба ни изостави.
Протегна към него ръка.
— Няма да ги оставя да ми отнемат и теб, Грейъм! Лъжат, за да ме опетнят, но аз не съм виновна. Нито пък ти. Обичам те! Знам, че и ти ме обичаш. И затова трябва да повярваш, че аз ти казвам истината.
Той погледна подозрително Пачетови, после очите му се спряха отново на Джейд.
— Ти си била изнасилена?
— Когато бях на осемнадесет години, Грейъм. Единственото хубаво нещо бе твоето появяване на бял свят.
Грейъм се поколеба за момент, събори настрани стола и се спусна към нея. Тя го хвана здраво, прегърна го и го стисна в обятията си.
— Той ме спря на пътя. Каза ми, че ти ще си тук и трябва да дойда с него.
— Знам колко убедителен може да бъде.
— Мамо, съжалявам за всичко, което ти казах! Не исках да те обидя.
— Знам, знам. — Изгледа Нийл през рамото му с отвращение. — Ние се обичаме и нищо не може да ни промени. Никога!
Дилън ги обгърна с ръце.
— Хайде да се махаме оттук, по дяволите! Като едно цяло се обърнаха към изхода.
— Недейте бърза! — обади се Нийл. — Още не сме свършили. Имаме да обсъждаме с Джейд неща, които теб не те засягат, Бърк.
Джейд се намеси преди Дилън.
— Няма какво да обсъждам с теб, освен евентуално обвинение за отвличане на дете.
— Човек не може да отвлече собственото си момче — каза Нийл.
— Мамо, какво иска той?
— Бас ловя, че ще се запознаеш с истинския си баща — обърна се Иван към Грейъм. — Не искаш ли? Да познаваш твоя татко и дядо, а?
— Спрете! — извика Джейд. — Не ви ли стигат за един ден всичките злини?
Погледът на Грейъм се прицели в Нийл.
— Ти си бил третият, нали? Изнасили ли майка ми?
— Тя твърди така — отговори меко мъжът. — Но ти сигурно знаеш вече как лъжат жените, сине.
— Не ме наричай така!
— Не беше точно както тя каза, Грейъм. Нали, Джейд? — попита той и й намигна.
— Колко си жалък! — Джейд хвана Грейъм за ръка и се обърна да тръгне, но Майръджейн ги изненада, като скочи на крака и се обади за първи път. Посочи към момчето с дълъг костелив пръст.
— Той е Кауън! Виждам баща си в него! Син е на Ламър и аз го искам!
— Не може! — Джейд погледна към Иван и Нийл. — Защо намесихте и нея? За да влошите работата ли?
— Ако той е син на Ламър, Майръджейн има същото право върху него, както и ние, ако е на Нийл — обясни Иван.
Тя прекоси стаята към тях и забеляза фанатичен пламък в очите на Майръджейн.
— Той е моя плът и кръв! Той е Кауън! Един от нашия род! — Погледна към Джейд и изсъска: — Как смееш да криеш това дете от мен през всичките тези години? Как смееш да ме оставиш да мисля, че родовото ни дърво е пресечено?
— Тя говори глупости — Дилън побутна Джейд по лакътя. — Хайде да вървим!
— Няма да видиш добро, ако си тръгнеш с момчето — каза Иван. — Също и ако го скриеш. Смятаме да стигнем до съд, ако се наложи.
— С каква цел?
— Попечителство.
Джейд ги изгледа недоумяващо.
— Никой съд в страната няма да се заеме с този случай.