Бащата и синът си размениха тревожни погледи. Изглеждаха като двама нещастници в спасителна лодка, която бавно потъва. Малкото, за което се бяха вкопчили, им се изплъзваше. Джейд можеше да помирише страха им. Беше й приятно.
— Финансово сте разорени — каза им тя. — След няколко месеца ще затворите завода поради липса на оборотни средства. Няма да можете да заплашвате с уволнение работниците си, защото ТексТил ще им осигурява места при по-добри условия и далеч по-високо заплащане. Ще издигна кандидатурата на някой честен човек за шериф. Дните ви като диктатори в Палмето свършиха, господин Пачет!
Погледна и към Нийл.
— Няма да имаш силата да нараняваш хората повече. Чарът ти се изчерпа много отдавна. А аз никога не съм и смятала, че притежаваш такъв.
Той се изви като нападаща змия и я стисна здраво за ръката.
— Все още мога да настоявам за детето. Това ще ти причини големи неприятности.
Тя си освободи ръката и го отблъсна.
— Повтарям ти отново, можеш да претендираш за Грейъм само ако признаеш обвинението в изнасилване.
Нийл изцвили от удоволствие.
— Какъвто и да е законът за крайния срок, не може да не е изтекъл досега.
— Тогава ще подам граждански иск срещу теб. Ако ме предизвикаш, ще го направя, независимо какъв скандал ще се вдигне. Виждаш ли, Нийл, не вярвах, че е възможно да те тикна в затвора, просто защото не исках Грейъм да научава истината. Но ти ме принуди да му я разкрия и тя вече не е пречка. Ако още веднъж припариш до него — заплаши го тя хладнокръвно, — ще влезеш в затвора за изнасилване!
— Твоята дума срещу моята — ухили се той. — Никога няма да можеш да го докажеш.
Джейд си отвори дамската чанта и извади видеокасета. Вдигна я високо.
— Беше в сейфа ми, откакто съм в Палмето. Имам копия тук в банката и в друга една в Ню Йорк. Само адвокатът ми има достъп до нея. Болезнено е да се гледа съдържанието. Надявах се, че няма да се наложи да я използвам, но ако ме предизвикате, не ще се колебая нито минута.
Нийл изръкопляска иронично.
— Добре изиграно, Джейд. Треперя от страх в очакване. Какво е записано на касетата?
— Ламър.
Майръджейн ахна леко и оскърбено.
— Записал я е няколко дни преди смъртта си. По негова молба, партньорът му ми я изпрати. Самопризнания и съжаления за постъпката му, както и за твоята и на Хъч. Пълно разкритие на вашето престъпление, Нийл. — На смъртния си одър Ламър моли за моята прошка и изразява страховете си за душата. Признава, че онази нощ го е преследвала винаги до края на живота му. Записът е наистина потресаващ. Никой няма да се усъмни в истинността му.
Сложи касетата на масичката и се обърна към Майръджейн.
— Това, което направиха днес с вас, е осъдително. Използваха ви. Не трябваше никога да научавате. — Но сега, когато вече сте наясно, не може да претендирате за Грейъм, тъй като вие не обичахте дори собствения си син, госпожо Грифит. Направихте от Ламър слабо, свито и лесно манипулирано момче, каквото се прояви и в нощта на изнасилването под натиска на Нийл да се редуват. Ето защо не чувствам угризения, че купих за моята фирма вашето семейно имение. Къщата ще бъде напълно възстановена и използвана, но без нито един Кауън в нея.
Съсухреното лице на Майръджейн се нагърчи като пергамент.
— Поколенията ще покажат — отбеляза тя язвително.
— Моля се да не стане, госпожо Грифит. Поне не по отношение на сина ми.
Обърна гръб на жената и изгледа Иван, който едва дишаше в инвалидната си количка с изхабени като тялото си достойнство и мощ. Реши, че не си струва да му казва нищо, най-голямата обида, която можеше да му нанесе.
Погледът й се спря на Нийл.
— Поискай сина ми и ще се озовеш в затвора. Изпречи ми се отново на пътя и ще заведа гражданско дело срещу теб заради мен и Гари. Твоето престъпление най-после ще лъсне на бял свят и ще си получиш заслуженото. Съветвам те да спрем дотук.
— Когато се завърнах в Палмето, имах намерение да те пратя в затвора и с тази касета можех да го направя. Но последните месеци осъзнах, че има и по-важни неща от твоето наказание и… много по-удовлетворяващи. Имам нов живот, нова любов, имам син. Сега те са центърът на моето внимание, а не отмъщението. Отсега нататък искам да гледам напред, а не назад.
— Посветих петнадесет години от живота си на теб. — Изрече последните думи с презрителна усмивка. — Не заслужаваш и секунда повече внимание. Свършено е с теб, достатъчно. Край!
— Ами, свършено! Не ми пука от твоите закани. Не можеш да ме уплашиш, кучко!
— О, и още как! — отговори му спокойно Джейд. — Аз съм най-лошият ти кошмар — някой, без капка страх от теб.