Дилън търпеливо стоеше наоколо, докато Джейд обикаляше, спомняше си и… забравяше. Най-после застана пред него.
— Люби ме, Дилън!
— Тук?
— Да.
— Защо?
— Не желая да помня това място вече като сцена на изнасилването. Където и стъпя, позорът и гневът се връщат. Искам да го запомня с топлината, греещото слънце и любовта на човека, когото обичам.
Той помилва косите й:
— Искам да ме обичаш. Но сигурна ли си какво обичаш — мен или това, което направих за теб?
— Започнах да те обичам много преди да мога да си го обясня. И нищо да не беше станало, пак щях да продължа да те обичам. — Погали лицето му. — Обичам теб! Правенето на любов е само допълнителна награда.
Прошепна името й и я придърпа към себе си. Силните и закрилящи ръце я обгърнаха. Устните им се сляха в страстна целувка — смесица от изгарящото желание и изпепеляващата душата любов. Събличаха се и пускаха дрехите по тревата. Ръцете им галеха и възбуждаха. Той повдигна гърдите й към устните си и зърната набъбнаха от сласт. Тя милваше натежалия му за отдаване член.
Джейд легна в тревата и го придърпа до себе си. Той коленичи между бедрата й и постепенно се наведе над нея.
— Ако не искаш така, кажи ми да спра — прошепна й Дилън.
— Люби ме, скъпи!
Той влезе бавно, потъвайки в тялото й равномерно. Всяко проникване бе самостоятелен любовен акт. Оттегляше се от нея и отново се заравяше в нея. Всяко движение бе изпълнено с плам и тя започна да повдига ханша си, следвайки неговия ритъм. Той го ускори. Джейд премести инстинктивно краката си. Ръцете й милваха гърба му, притегляха го по-близо, по-силно, по-дълбоко.
Когато свършиха, тя изви гърба си, предлагайки на устните му шията и гърдите си. Той шептеше нежни любовни слова.
Притисна лицето му към извивката на рамото си. Галеше косата му, гледаше през сълзи към слънцето и чувстваше топлите му лъчи по усмивката си.