— Болницата? Добре. Сега си починете, госпойце. Всичко ще се оправи.
Джейд го послуша. Облегна се и затвори очи. Беше спасена. Топли сълзи се стичаха по бузите й. Плачеше тихо, а старият камион се тръскаше по магистралата.
Или бе заспала, или моментално беше загубила съзнание, защото й се стори, че стигнаха веднага. Камионът намали и спря. Негърът слезе и заобиколи, за да й отвори вратата.
— Благодаря ви — прошепна тя, докато й помагаше. Когато стъпи на земята, долната част на тялото й започна болезнено да вибрира. Залитна и трябваше да се хване за един подпорен стълб. Затвори очи и опря буза в хладната метална повърхност, докато виенето на свят попремине.
— Благодаря ви — повтори тя.
Обърна се към мъжа, който я бе спасил, но камионът даваше заден.
— Почакайте! — Закри с ръка очи срещу светлината, но не можа да види поне как изглеждаше. Отпред нямаше табелка с номер.
Пикапът стигна до главния път, шофьорът превключи на предна и се понесе с грохот в дъждовния мрак. Джейд предположи, че бързото оттегляне беше единствената му защита срещу онези, които щяха да наскачат и да го замесят в изнасилването на бялото момиче. За съжаление в Палмето все още имаше много хора, които в дадена ситуация първо биха действали, а после щяха да задават въпроси.
Тя тръгна колебливо към плъзгащата се стъклена врата с червен неонов надпис „Спешни случаи“. Крилата се отвориха. Синкавобялото флуоресцентно осветление дразнеше очите. Страхуваше се и затова просто надникна през вратата, като се надяваше да я забележат. Две сестри и един мъж, вероятно портиер, бъбреха и се смееха край гишето.
Джейд си беше мислила, че с готовност ще разкаже за нападението, но сега, когато предстоеше да го направи, се ужаси. Това бе само първата от многобройните трудни стъпки до желаната справедливост. Но за да постигне целта си, беше готова да преодолее всякакви пречки и притеснения.
Събра кураж и се затътри към гишето, оставяйки кална диря.
— Извинете… — Три чифта очи я погледнаха. — Бихте ли ми помогнали?
При вида й лицата им замръзнаха за няколко секунди. После портиерът скочи, едната сестра грабна телефона, а другата заобиколи гишето и подхвана с ръка Джейд.
— Какво се е случило с теб, миличка? Катастрофа?
— Изнасилиха ме.
Сестрата я погледна рязко.
— Изнасилиха те? Тук, в Палмето?
— До един канал, встрани от крайбрежната магистрала.
— Мили Боже!
Джейд ясно осъзнаваше, че портиерът поглъщаше всяка нейна дума и гледаше гърдите й през раздърпаната блуза. Другата сестра говореше по телефона.
— Доктор Харви, имаме нужда от вас в „Спешни случаи“. Дойде едно момиче. Казва, че било изнасилено.
— Наистина съм изнасилена. — Гласът й секна. Почти се разплака. Поне портиерът да не я зяпаше така глупаво.
— Хайде, мила, да влезем тук и да почакаме лекаря. Искаш ли да се обадя на някой за теб?
— Не, докато не се оправя.
Сестрата я въведе в малък кабинет. Завесата, която дръпна около масата, бе тънка и ефирна като жълт парашут.
— Боже, боже, колко си загазила. Съблечи тези дрехи. Всичко. Лекарят ще трябва да те прегледа. Облечи това. — Тя подаде на Джейд болнична нощница на синьо-бяло райе.
— Не може ли вие да го направите? — попита тя треперейки.
— Да направя кое, мила? — Сестрата подреждаше инструменти от неръждаема стомана. Изглеждаха противни и ужасяващи.
— Прегледа. — Не искаше да я докосва мъж. Мислеше си, че не би понесла да разтвори крака и да се покаже, на който и да е мъж.
— Съжалявам, мила. Той ли ти изподра ръцете?
— Те. Бяха трима.
Сестрата прошепна ужасена:
— Негри?
— Не, бели.
Тя като че ли се поуспокои.
— Ще се обадя в службата на шерифа. Лекарят ей сега ще пристигне.
Сестрата мина зад завесата и остави Джейд сама. Тя се съблече бавно и мъчително. Пусна на пода мокрите и съдрани блуза, пола и сутиен. Гащите, чорапите и обувките липсваха.
Погледна тялото си на ярката светлина. Притисна юмруци към устата си, за да не закрещи. Беше омърсена. От колената надолу бе оплескана с кал. Имаше дълги и кървящи драскотини по ръцете си. Колената и дланите също кървяха и бяха подпухнали под няколко пласта мръсотия.
Най-зле бяха коремът и кожата между бедрата. Изцапани с лепкаво вещество, порозовяло от кръвта й. Чувстваше се по-гадна от плювалник. Наведе се бързо над стоманения умивалник и повърна.
— Госпожице, ъ-ъ… Спери?
Мъжкият глас прозвуча точно зад завесата. Силуетът му се очертаваше върху фината тъкан. Джейд се задави, изкашля се и прочисти горящото си гърло.
— Трябва да ви прегледам, госпожице Спери.