Махна на сервитьорката и поръча по още една черешова кола. След като питиетата им бяха донесени, Нийл измъкна от вътрешния джоб на якето си сребриста плоска бутилка и щедро си наля, преди да предложи на другите. Хъч си опъна малко бърбън.
Ламър отказа:
— Не, благодаря. Пих достатъчно.
— Пъзльо — каза Хъч и го ръгна с лакът в корема.
Нийл пъхна бутилката в джоба на якето.
— Моят старец каза, че има две неща, на които един мъж не може да се насити — уиски и жени.
— Наистина. — Хъч одобряваше всичко, което казваше Нийл.
— Ламър, ти не си ли съгласен? — присмя се Нийл.
Тъмнокосото момче сви рамене.
— Разбира се.
Мръщейки се недоволен, Нийл се отпуска тежко назад.
— Ти здравата изоставаш от нас, Ламър. Ако не можеш да ни следваш, ще започнем да ти обръщаме гръб.
Тъмните очи на Ламър се изпълниха с тревога.
— Какво означава „да ни следваш“?
— Означава да беснеем. Означава да сваляме и да се напиваме.
— Неговото майче не обича синчето й да върши тези лоши неща. — Хъч сви по женски големите си червендалести ръце под брадата си и кокетно премигна с клепки. Изглеждаше, а и звучеше нелепо с този фалцет. Приятелят му прие подигравката насериозно.
— Изповръщах си червата като всички ви в петък вечерта — възпротиви се той. — Не откраднах ли онези дини през лятото, както ми каза, Нийл? Не бях ли аз този, който купи спрея, когато написахме онези графити по стената на пощата?
Хъч и Нийл се засмяха на запалеността му. Нийл се протегна през масата и шляпна Ламър по бузата.
— Свърши добра работа, Ламър. Наистина добра. — Неспособен да запази лицето си сериозно, той отново избухна в силен смях.
Кокалестите рамене на Хъч весело се тресяха.
— Ти повръща повече от нас двамата, Ламър. Какво би си помислила майка ти за махмурлука вчера сутринта?
— Тя не знаеше, че се чувствах зле. Останах в леглото.
Скучаеха. Неделните вечери бяха винаги отегчителни. Лошите момичета се съвземаха след вакханалиите в съботните нощи и не искаха да ги безпокоят. Добрите момичета ходеха на църква. По програма нямаше спортни състезания в неделите. Тази вечер не им се ходеше за риба или раци.
Затова Нийл, винаги водач и стратег, беше подбрал двамата в спортната си кола и обикаляха из улиците на Палмето, като търсеха нещо за развлечение. След като бяха кръстосали главната няколко пъти не успяха да открият нещо вълнуващо в града.
— Искате ли да прескочим до Уолмърт и да се поогледаме? — предложи Ламър.
Другите двама отговориха заедно:
— Не.
— Сещам се — вдъхнови се Нийл, — хайде да отидем в някоя от негърските църкви. Винаги е страхотно.
— Ъ-ъ, не — каза Хъч, тръскайки огнената си глава. — Татко каза, че ще ме пребие, ако го направим отново. Миналия път, когато ходихме, почти започна расова размирица. — Бащата на Хъч, Фриц, беше областен шериф. В много случаи Фриц Джоли беше служил за съвест на момчетата.
В крайна сметка решиха да отидат в Деъри Барн, като се надяваха да ги настигне някакво раздвижване. Щом правеха поръчки и се държаха прилично, управата нямаше да ги изрита. Разбира се, щеше да се вдигне врява, ако хванеха Нийл с бутилката уиски в палтото. Баща му Иван, преди да излезе от къщи, категорично му забрани да взема със себе си бира.
— Как така? — беше го попитал Нийл.
— Фриц ми се обади вчера сутринта. Беше внимателен, но ядосан. Каза, че Хъч се прибрал в петък вечерта, смърдейки на бъчва, и че ти си доставил бирата. Добави, че синът на шерифа не може да обикаля пиян града и да вдига шумотевица. Дора Джоли също била вбесена. Успокоих го, че ще се погрижа за това.
— Е?
— Нали го правя! — беше му се заканил Иван. — Зарежи бирата тази вечер.
— Господи! — Нийл затръшна вратата. Когато стигна до колата си, той се подсмихна и потупа вътрешния джоб на якето, където беше скрил сребристата бутилка със скъп бърбън. Иван никога нямаше да забележи. Сега обаче удоволствието, че я бе измъкнал от стария, се беше развалило.
Хъч поглъщаше втория си хамбургер. Маниерите му на масата отвращаваха Нийл. Като че ли всяко ядене беше последно, отхапваше огромни залъци, преглъщаше шумно и не се притесняваше да участва в разговора, докато дъвчеше.
Ламър пък винаги беше едно адски мекушаво магаре. Вечно се безпокоеше, но Нийл го търпеше заради чувството му за вина. Забавно бе да имаш около себе си мухльо за прицел на шегите в действие и за мишена за словесно малтретиране. Ламър беше приветлив и над средното ниво, но служеше единствено за боксова круша на Нийл.
Тази вечер беше мрачен и нервен, както винаги. Всеки път, щом някой го заговореше, той подскачаше. Нийл допускаше, че характерната за Ламър уплаха идваше от съжителството с майка му. Тази стара хилка бе в състояние да изнерви всеки.