— Всичко по реда си — отговори той, без да се вълнува от сълзливото излияние. — Спазвам стандартната полицейска процедура в отговор на вашето оплакване. Ако случаят стигне до съда, сигурно не искате виновниците да се измъкнат заради технически формалности, нали, малка госпожице?
— Защо просто не отговорите на въпросите му, госпожице Спери? — предложи лекарят предпазливо и любезно. — Така ще стане по-бързо. Да ви донеса ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Ако искате, мога да ви дам успокоително.
Поклати категорично глава. Насочи вниманието си отново към помощника и отговаряше апатично на рутинните му въпроси.
— А сега, за тази нощ — продължи той, след като си прочисти гърлото. — Казали сте на доктор Харви, че трима мъже са ви нападнали и изнасилили.
— Точно така.
— Въоръжени ли бяха?
— Не.
— Не? Не бяха ли насочили към вас цев или нещо подобно?
— Надвиха ме и ме придържаха към земята.
— Хъм. Проникнаха ли във вас?
— Това го има в моя доклад, помощник-шерифе — намеси се доктор Харви.
— Аз задавам въпросите, докторе. Благодаря. Отговорете, госпожице Спери.
— Да. Всички… проникнаха и… завършиха акта.
— Приложиха ли содомия?
— Не. — Лекарят отново отговори вместо нея, тъй като Джейд бе твърде потресена от въпроса.
— Насилиха ли ви за орален секс?
— Не. — Тя поклати и наведа бавно глава.
— Къде стана това предполагаемо нападение?
Предполагаемо? Думата я подразни, но отговори:
— Близо до един канал, встрани от крайбрежната магистрала. Не вярвам отклонението да има име. Просто кален селски път. Мога веднага да ви заведа. Ако не са ги взели, ще намерите част от дрехите ми там.
— В състояние ли сте да опишете предполагаемите нападатели?
— Не само това, помощник-шерифе, мога да ви кажа имената им.
— Знаете имената им?
— Ами да.
— Добре, браво. Това наистина е новина за нас. Давайте. — Моливът му се насочи нетърпеливо към бележника.
— Ламър Грифит.
Писецът на молива драскаше шумно по листа. След малко, накланяйки глава на една страна в недоумение, помощник-шерифът прочете името, което току-що бе изписал. Погледна Джейд.
— Хлапето на Майръджейн Грифит?
— Ламър Грифит — повтори твърдо Джейд. — Нийл Пачет. — Кръвта се дръпна от лицето на помощника. Навлажни нервно устни. — И Хъч Джоли.
Няколко секунди той я гледаше втренчено. После се наведе напред, на няколко сантиметра от носа й, и прошепна:
— Будалкате ме, нали?
Тя грабна бележника и молива от ръцете му и написа имената върху разграфения лист. Подчерта ги дебело и извика:
— Това са имената на моите изнасилвачи! Ваше задължение е да се погрижите да бъдат арестувани и тикнати в затвора.
Той видимо преглътна и погледна към лекаря, като че ли търсеше помощ.
— Госпожице, ъ-ъ…
— Спери — викна тя.
— Госпожице Спери, не искате да кажете…
— Напротив! Всяка моя дума е истина.
— Обърквате нещата.
— Нийл, Хъч и Ламър ме отвлякоха от колата на моята приятелка, закараха ме на онова отдалечено място и тримата ме изнасилиха. След това ме изоставиха. — Скочи и добави: — Защо седите просто тук и ме гледате глупаво? Потърсете Дона Ди! Намерете момчетата! Сложете им белезници! Вкарайте ги в затвора!
— Госпожице Спери — лекарят я хвана за ръката. Накара я да седне отново и направи знак на сестрата: — Може би е по-добре да донесете валиум.
— Няма да го взема — стрелна го Джейд и си дръпна ръката. Обърна се към помощник-шерифа: — Ако не сте способни да арестувате трима престъпници, повикайте някой, който може.
— По дяволите, госпожице. Току-що обвинихте в изнасилване сина на моя шеф.
— Точно така. Хъч беше втори. И бе най-груб. И с най-голям. Почти ме задуши. — Тя не осъзнаваше, че си стиска ръцете толкова силно, че започнаха да я болят. Погледна ги и видя, четири полумесеца, отпечатани върху одраните си длани.
— По-добре извикайте шерифа — обърна се лекарят към помощника.
— Всемогъщи Боже! — възкликна той и стана с неохота. — Прокара ръка по младото си топчесто лице. — Изобщо не горя от нетърпение. Лайната ще се разсмърдят, щом кажа на шериф Джоли, че неговият син и сина на Иван Пачет са обвинени в изнасилване.
Час по-късно Джейд седеше сама в стая за разпит. Миришеше на спарено от цигарения дим и лепкавата пот. Помощникът я бе докарал направо от болницата в полицията и я беше оставил зад преградата, сякаш искаше да си измие ръцете от целия отвратителен случай.
Джейд бе сигурна, че преди да приключат, нещата щяха да стават още по-гадни. Отклоненията от закона я изумяваха, но те бледнееха пред личните оскърбления, които трябваше да търпи. Как щеше да каже на Гари?