— Значи знаеш за какво ти говоря, ти лъжлив кучи син.
— Не лъжа! — извика Нийл. — С Хъч и Ламър я взехме за риба. Пихме бира. Посмяхме се. Тя се отпусна, имам предвид истински, татко. Изпроси си го и го получи.
Иван го гледаше, острите му очи отразяваха като стъкло пукването на зората.
— Глупости. Това момиче Спери не е измет. Лепнала се е като гербова марка за момчето на Паркър. Какво ще иска от три мекерета като вас.
Нийл изруга тихо и зарови ръка в разрешената си коса.
— Казвам ти, тате, искаше си го. Прави се, че си пада само по Паркър, но при всяка възможност си върти опашката под носа ми. После, когато се появи гаджето й, става високомерна и се отнася към мен, сякаш съм лайно, което е настъпила. И ти си мислиш, че аз ще си лепна такъв резил заради едно момиче? Не, дяволите да го вземат. Снощи реших да й покажа какво е истински мъж. Ако го нарича изнасилване, това си е неин проблем.
— Майната ти! — Иван беше изслушал с изненадваща търпеливост обяснението на Нийл. Скръцна със зъби. — Не е само неин проблем. Създаде проблем на шерифа. А сега и на мен.
Нийл лениво се почеса по чатала.
— Какво ще правиш?
— Абсолютно нищо.
— Хъм? — Нийл спря да се перчи.
— Нищо няма да предприема, докато ти не благоволиш да ми разкажеш какво се е случило. Насилихте ли момичето?
Нийл вдигна нервно рамене.
— Нещата малко загрубяха. — И добави бързо: — Но знаех, че го иска.
— А Хъч и Ламър?
— И на тях им се прииска по парченце. — Ухили се. — Аз не съм егоист.
Иван почти го перна за арогантността му, но после реши да не се прахосва и смъкна вдигнатата ръка.
— За Хъч разбирам. Но не мога да си представя онзи синигер на Майръджейн да се сили между краката на момиче.
— Ламър имаше нужда от малко насърчение, но се справи добре.
На вратата се почука. Обърнаха се и видяха на прага прислужницата им Ойла.
— Ще искате ли сутрешното си кафе, господин Пачет?
— Не! — изрева Иван. — Ще ти кажа кога си искам кафето.
— Добре, сър. Само питам.
Тя се оттегли. Иван се загледа за момент във вратата и се обърна към Нийл.
— Защо не отидохте в негърския квартал и не си избрахте някое девойче, което ще си затваря устата? Защо ви трябваше това момиче Спери?
— Тя си го търсеше, ето защо.
— Боже, каква каша!
Нийл изглеждаше равнодушен. Отиде до леглото и си обу джинсите, преметнати от вечерта върху таблата.
— Какво ще правиш, татко?
— Не знам още. Остави ме да помисля. — Иван крачеше покрай леглото.
— При присъда за изнасилване могат да ви опандизят за едното чудо, знаеш ли.
— Но защо, по дяволите — запъна се Нийл. — Ама че гадост. Не могат да тикнат в затвора някой само защото е чукал момиче, което се е нуждаело от това.
— Знам го, а и ти го знаеш. Трябва да убедим и останалите да мислят като нас.
— Да пукна, ако ида в проклетия затвор. Там брикетите чукат белите момчета в задниците. Трябва да направиш нещо, тате.
— Млъкни и ме остави да помисля! — извика Иван. След това изведнъж зашлеви Нийл силно през лицето. — Копеле мръсно, съсипа ми целия ден.
Джейд положи глава върху кръстосаните си ръце на масата в стаята за разпит. Клепачите й горяха и я глождеха. Цяла нощ я задържаха в полицията. Разрешиха й само веднъж да отиде до тоалетната, и то придружена от помощник-шерифа. Сякаш бе арестувана, а доколкото знаеше, нищо не бе предприето спрямо нападателите й.
Беше разказала историята на шериф Джоли два пъти, с пълни подробности. Не промени нито дума втория път. Нейната забележителна памет винаги й вършеше добра работа в училище. Тази нощ я използва, за да опише точно груповото изнасилване. Нямаше значение колко неудобни бяха детайлите — не ги спести.
Без да злоупотребява, шерифът се бе опитал да я обърка.
— Джейд, Хъч си беше у дома, когато тръгнах за тук.
— Не знам къде е сега. Но знам къде беше и какво прави около седем часа снощи.
— Казваш, че се случи тогава?
— Тогава стана. Хъч не бе у вас по това време, нали?
— Върна се към девет и каза, че е бил с Нийл и Ламър.
— Да. И ме изнасилиха.
Фриц бе прокарал голямата си ръка по червендалестото си лице, разтягайки отпуснатата кожа.
— Какво ще кажеш за периода между седем, времето на предполагаемото изнасилване, и отиването ти в болницата, тоест… — направи справка в бележника на помощника си, — … била си там в единадесет и тридесет и четири.
— Дълго лежах, след като ме оставиха. После пропълзях до магистралата. И ме настигна колата…
— Спомням си каза, че било пикап.
— Да, пикап беше. Но в началото си помислих, че е колата на Нийл. Страшно се изплаших и се опитах да се скрия в канавката. Негърът ми помогна да изляза оттам и ме взе с камиона. Закара ме до болницата.