Тази молба я обезсърчи. Не знаеше дали ще може да изрече на глас интимните подробности от изнасилването в присъствието на Нийл и баща му. Но когато случаят стигнеше до съда, щеше да има още по-голяма аудитория.
Иван я наблюдаваше снизходително и тя забеляза, че зад любезния израз се прокрадва злост в очите му. Нийл се бе облегнал на отсрещната стена със скръстени ръце на гърдите си. Усмихваше се самодоволно.
— Е, Джейд, бих искал да чуя как съм те изнасилил. Подигравателният му тон я амбицира. Нямаше да се измъкне току-така дори ако трябваше да повтаря грозната истина хиляди пъти.
Отпи от хладката сода, донесена преди това от помощник-шерифа, започна със свършването на бензина в колата на Дона Ди и приключи с пристигането в болницата.
— Останалото — каза тихо тя — е записано в протокола.
— Още ли не си открил онзи загадъчен негър? — обърна се Иван към Фриц.
Шерифът поклати глава.
— Не може да ни подаде данни, по които да го идентифицираме.
— Хъм! — по устните на Иван се появи самодоволна усмивка.
— Но той съществува — настоя Джейд. — В положението, в което се намирах, не можех да извървя целия път до града.
— Татко иска да каже — намеси се Нийл, — че „положението“ ти не е било толкова лошо, колкото се опитваш да го изкараш. Имала си достатъчно време да се върнеш пеш и точно това си направила. По пътя си се уплашила. Размислила си за Паркър и какво ще каже той като чуе за нашето малко забавление.
Джейд скочи от стола.
— Не споменавай името му! Не си достоен за това! По-скоро отново ме изнасили, отколкото да въвличаш и Гари!
— Джейд, за Бога, седни! — Велта я хвана за ръката и я дръпна към стола.
Иван запали пура и небрежно размаха клечката, преди да я хвърли на пода. Шериф Джоли се обади:
— Нийл, не си длъжен да отговаряш на обвиненията.
— Все ми е едно. Тя лъже!
— Иван, сигурен ли си, че не искаш да извикаш адвоката си?
— Отказахме се от правото си, Фриц. Защо да го безпокоим толкова рано сутринта? Няма какво да крием. Питай момчето каквото искаш.
Фриц се обърна към Нийл.
— Какво се случи, когато попаднахте на Дона Ди и Джейд?
— Както каза и Джейд — започна той, — предложихме й да я закараме. Тя се качи в колата ми по собствено желание. Дори трябваше да се покатери зад облегалката, за да отиде отзад при Ламър.
— Не я ли качихте насила?
— Не, по дяволите.
— Защото мислех, че и Дона Ди ще дойде — бързо обясни Джейд. — Когато разбрах, че нямат намерение да я вземат, се опитах да сляза. Но те ме задържаха. Нея не я пускаха вътре, а мен — навън.
Нийл се засмя.
— Всичко бе на майтап. Уж, че я отвличаме, нали разбирате. Просто си играехме.
Подхвана историята оттук и разказа как са пристигнали на мястото край канала.
— Джейд излезе и седна, а ние изпихме по една бира.
— Нямаше къде другаде да отида — добави Джейд. — Когато казахте какво сте правили и щом разбрах какви са намеренията ви, побягнах. Защо не си признаеш, Нийл? Знаеш добре, че това е истината. Опитах се да избягам!
— Нийл, какво й каза? — попита Фриц.
— Казах й, че ще я чукаме.
Велта сложи ръка на гърдите си и кръстоса крака. Иван пуфкаше с пурата. Фриц си търкаше слепоочията.
— Това съвпада с разказа на Джейд.
— Тогава се обърнах и побягнах към пътя. Не стигнах далеко. Нийл ме сграбчи за косата и ме събори.
Той вдигна безпомощно рамене.
— Тя каза нещо от рода на „Върви по дяловите“, но се смееше.
— Нищо подобно не казах и изобщо не се смеех. Бях ужасена.
— От трима приятели? — изсумтя недоверчиво Иван.
— Тя наистина побягна, но като че ли искаше да я хванем. Аз я улових за косата. Борихме се. Съпротивляваше се колкото да се каже, от немай-къде.
— Лъже! — прошепна дрезгаво Джейд и клатеше глава, за да засили отрицанието си. — Лъже! Удряше ме. Съдра ми… — Хрумна й нещо. Погледна окаляните джинси на Нийл, бяха същите, които носеше снощи. — Съдра ми чорапогащите, а после и гащите. Сложи ги в джоба на джинсите си. Проверете.
— Нийл? — Фриц направи знак с глава на момчето.
Иван обърна глава и го гледаше през рамо, докато той бъркаше в десния си джоб. Извади жълти бикини. Велта ги позна и сложи ръка на устата си, за да сподави изненадата си.
Нийл впери поглед в Джейд с изпълнени със съжаление очи. Каза спокойно:
— Даде ми ги да ги пазя като сувенир, скъпа, не помниш ли?
— Той лъже! — Изстреля се от стола, заобиколи масата и сви пръсти, готова да издере сардоничното му лице. Фриц я хвана през кръста и я задържа.
Вратата се отвори и помощникът надникна.