— Шерифе, наред ли е всичко тук?
— Да, да — увери го той.
— А-а, шерифе, за резултатите от лабораторията.
— Да, бих искал да прочета официалния протокол, щом стане готов.
— За това, шериф Джоли… — пристъпваше нервно от крак на крак, — за това дойдох да ви съобщя. Петната и всичко останало са хвърлени на боклука по грешка. Принадлежностите на госпожица Спери са изгорени тази сутрин в болничната пещ.
Като чу това, Джейд загуби желание да се бие. Облегна се на ръката на Фриц и му позволи да я заведе до стола. С измъчен вид се отпусна тежко. Всички веществени доказателства за изнасилването бяха унищожени. Дори ако лекарят от спешните случаи дадеше показания в нейна полза, можеше евентуално да свидетелства само, че е имала сексуален контакт, и то груб. При кръстосан разпит показанията му сигурно щяха да се окажат безполезни. Освен това той не можеше да идентифицира нападателите й.
Нищо от тази стая нямаше да бъде допуснато до съдебната зала. Дори признанието на Нийл, че е имал полово сношение с нея. Той можеше изцяло да промени историята и изобщо да отрече, че е замесен в инцидента.
Отсега нататък само думите на Джейд щяха да се противопоставят на другите.
Все пак от черното отчаяние, което бе в състояние да я удуши, проблесна лъч на нова надежда. Изведнъж тя вдигна глава.
— Дона Ди!
— Какво? — обърна се към нея шериф Джоли.
— Обадете се на Дона Ди. Тя ще ви докаже, че се съпротивлявах. Видя ме, че се опитвах да сляза от колата на Нийл. Тя ще потвърди, че не отидох с тях доброволно.
Фриц погледна часовника си и поръча на помощника си:
— Обади се у Джо Монро. Побързай да хванеш момичето, преди да тръгне за училище. Кажи й, че искам да се отбие тук, но не й обяснявай защо.
Помощникът изкозирува и се отправи към вратата. Те зачакаха. Велта взе гащите на Джейд от масата и ги мушна в чантата си. Иван помоли за кафе, което му бе сервирано от раболепна служителка. Нийл излезе за малко да си купи кока-кола от автомата в дежурната. Джейд отново захлупи глава на ръцете си и затвори очи, за да не го гледа.
Копнееше за сън. Искаше да махне зелената униформа и ботинките. Искаше да се среши и измие зъбите си. Искаше да си поплаче в усамотение за невъзвратимото — нейната девственост.
— Гари, Гари — тихо стенеше тя. Нямаше да я обвини за изнасилването, но тя не бе толкова наивна да вярва, че то нямаше да се отрази неблагоприятно на отношенията им. Беше така болезнено да мисли до каква степен ще ги засегне, че се опита да отклони мислите си към нещо друго.
— Откога работиш при мен, Велта? — чу тя Иван да пита майка й. Още димеше с гнусната си пура. Повдигна й се от пушека.
— От дълго.
— Би било жалко, нали, ако трябва да се разделим заради това неразбирателство?
Джейд го погледна.
— Не се опитвайте да я сплашите, господин Пачет. Надявам се, че моята майка няма да работи нито ден повече в смрадливата ви фабрика. Не искам да плаща със спечелените там пари за храната, която ям, и дрехите, които нося.
По принцип Джейд никога не би говорила така с възрастен човек. Но сега бе жертва на жестоко и болезнено нападение и като всяко ранено животно, отвръщаше на удара.
Иван изтръска пепелта от пурата на пода. Намръщи се недоволно.
— По-добре е да сложиш намордник на дъщеря си, Велта. Много й знае устата.
Велта се обърна към Джейд и прошепна:
— Шшт. Защо се опитваш да влошиш положението?
В този момент шериф Джоли въведе Дона Ди. Тя се поколеба плахо, преди да влезе. Тъмните й очи обходиха лицата на всички. Накрая се спряха върху Джейд.
— Какво става? Какво се е случило? Защо си облечена така?
— Моля те, мини навътре, Дона Ди. — Шерифът я побутна напред и й издърпа последния свободен стол. — Седни. Искаме да ти зададем няколко въпроса.
— За какво? — гласът й трепереше от страх пред неизвестното. — Какво става? Да не би някой да е убит или нещо друго?
— Нищо подобно — каза Фриц, опитвайки се да успокои нервното момиче. — Снощи е станала една неприятност. Ти би могла да ни разясниш някои факти.
— Аз? Каква неприятност?
— Нещо се е случило, след като сте свършили бензина късно снощи.
— Прибрах се благополучно вкъщи.
— Но не и Джейд.
Дона Ди се обърна към нея.
— Какво е станало? Изглеждаш ужасно.
— Бях изнасилена.
Дона Ди зяпна. Малките й очи се разшириха.
— Изнасилена? О, Господи, Джейд, наистина ли? Изнасилена?
— Така казва — обади се Нийл.
Дона Ди извърна глава към него.
— Но нали беше с вас! Как може да е изнасилена?
— Той го направи! Той, Хъч и Ламър.
За втори път, само за няколко секунди, Дона Ди бе напълно шокирана.