— Хъч те изнасили? — изхриптя тя.
— Лъже — каза Нийл.
— Млъкни! — гласът на шериф Джоли изплющя като камшик. — Млъкнете всички. Тук е мой периметър. Аз съм отговорен и аз задавам въпросите. — Направи пауза, за да се увери, че Джейд и Нийл са се успокоили, и се обърна към Дона Ди, която гледаше Джейд и премигваше бързо-бързо.
Джейд наблюдаваше как тъмните очи на приятелката й оглеждаха разрошената й коса, драскотините по ръцете, болничното облекло.
— Изнасилена? — Тя предъвкваше думата, но не отрони и звук от страх от шерифа или от пълно недоверие. Чувствата задавиха Джейд. Кимна отчаяно.
— Дона Ди? — Шерифът почака тя да му обърне внимание. — Джейд твърди, че момчетата са се появили, след като сте закъсали по крайбрежната магистрала. Казва, че я взели в колата на Нийл, а после, когато станало ясно, че теб ще те оставят там, не я пуснали да слезе. Джейд ни уверява, че се съпротивлявала. Викала и ритала по задното стъкло. А според Нийл, всичко било на шега. Джейд трябвало да се досети, че било само лудория. Знам, че не можеш да дадеш показания какво е станало след това, но бих искал да чуя мнението ти за настроението на всеки при тръгването на момчетата с Джейд в колата.
Иван се наведе през масата и сложи ръка върху рамото на Дона Ди.
— Ние не отричаме, че момчетата са се позабавлявали с нея, разбираш ли. — Погледът на Дона Ди се плъзна към Джейд. Беше остър, пронизващ. — Всички са се изредили. Нийл го призна. Но сега тя, след като е имала време да помисли, се отмята и обвинява момчетата, че са го направили насила. Смяташ ли, че е справедливо?
— Иван! — каза остро Фриц. — Нататък аз ще продължа.
Джейд наблюдаваше с нарастваща тревога как изражението на Дона Ди постепенно се променяше. Когато най-напред влезе в стаята, беше изненадана и объркана. После, като чу, че приятелката й е била нападната, Дона Ди я гледаше съчувствено. Но сега се отнасяше към нея с подозрение. Иван Пачет нарочно го подклаждаше, като наблягаше на сексуалното привличане и смекчаваше насилието. Той, както и всички останали, знаеше за чувствата на Дона Ди към Хъч и успешно разпалваше в нея огъня на ревността.
— Дона Ди, вината не бе моя — каза сериозно Джейд с пресекнал глас. — С нищо не ги провокирах. Дори не исках да тръгна с тях. Знаеш. Те ме принудиха.
— Дона Ди?
Тя не откъсваше очи от умолителното лице на Джейд дори когато си обърна главата към шерифа. Най-после го погледна.
— Мисля, че бяха пили.
— И Нийл го призна. Обиждаха ли ви? Бяха ли настроени враждебно? Заплашваха ли ви?
Дона Ди нервно облиза устни.
— Не. Просто си бяха самите те. Вечните всезнайковци. Нали ги знаете. Както винаги.
— Кажи им какво стана, след като влязох в колата — подсказа й Джейд. — Ти ме видя да се бия с тях, Дона Ди.
Хвърли бегъл поглед на Джейд, преди да каже:
— Права е.
Джейд се отпусна с облекчение. Затвори очи и пое дълбоко дъх, успокоена за първи път от часове наред. Най-сетне някой да бъде на нейна страна и да потвърди разказа й.
— След като Джейд се качи в колата — продължи Дона Ди, — започна да блъска по стъклата.
— Точно така. Казах ви, помните ли?
— Ти би ли приела това като настояване да слезе? — попита шерифа, пренебрегвайки Джейд.
— Ъ-ъ, Ламър я държеше отзад. Тя се опитваше между двете седалки да хване дръжката на вратата или скоростния лост. А Хъч май й стискаше китките.
— Да. Вижте! — Джейд ги показа. Тъмносини кръгове опасваха китките й.
Щом ги видя, шериф Джоли се намръщи. Загледа се в плочките на пода между ботушите си и безмилостно хапеше долната си устна. Погледна към Иван.
— Значи те действително са я взели насила.
— Да! — извика Джейд.
— Не съм казвала подобно нещо.
След ликуващото възклицание на Джейд, думите на Дона Ди прозвучаха глухо.
— Какво? — насочи ужасения си поглед Джейд към Дона Ди.
— Имаше боричкане в колата — побърза да обясни другото момиче, — но момчетата просто се майтапеха, разбирате ли? Дразнеха Джейд по същия начин, както дразнеха и мен като ме оставиха.
Джейд стана.
— Какви ги приказваш, Дона Ди?
— Седни, Джейд.
— Няма ли да се откажеш? — обади се Нийл с отегчен глас.
— Джейд, дръж се разумно — намеси се и Велта.
— Тя не казва истината и го знае много добре! — посочи обвинително с пръст Джейд към Дона Ди.
Откакто веществените доказателства бяха унищожени, а тя бе убедена, че не е случайно, единствената й надежда да се стигне до присъда беше наличието на свидетел. Дона Ди не бе присъствала на самото нападение, но можеше да потвърди изявлението на Джейд, че е била принудена да остане в колата на Нийл. Това, както и показанията на лекаря, щеше да даде основание за съмнение на всеки съдебен заседател.