Джейд тупна с одраните си длани отгоре по масата и се наведе към Дона Ди.
— Знам, че се опитваше да защитиш Хъч, но той е престъпник. Изнасили ме — произнесе остро тя всяка ду ма.
— Хъч не би го направил.
— Направи го!
Дона Ди се отдръпна от Джейд и погледна внимателно шериф Джоли.
— Това е всичко, което знам. Мога ли сега да си вървя?
— Дона Ди, недей! — молеше се Джейд, докато шерифът, побутвайки я настрана, помагаше на приятелката й да стане. Хвана я, но Дона Ди се измъкна от стискащите й ръце.
— Хъч не заслужава твоята защита — извика Джейд. — Той ме изнасили. За Бога, Дона Ди, кажи им истината!
Момичето се обърна със святкащи очи.
— Истината ли? Окей, ще им я кажа. — Останалите я погледнаха. — Преди няколко седмици Джейд ми сподели, че й е писнало да чака да се омъжи, за да прави секс. Искаше да склони Гари. — И добави злобно към Джейд: — Предполагам, че не си пропуснала шанса си снощи, нали? Три пъти! С Нийл, с Ламър и веднъж с… с Хъч.
Джейд си отвори устата да каже нещо, но бе твърде напрегната да отрони и звук. Дона Ди й хвърли последен, враждебен поглед, преди да отвори вратата и да я затръшне след себе си.
Настъпи тягостна тишина. Първи проговори Нийл.
— Казах ви, че си го просеше.
Шерифът го погледна накриво, но Джейд бе твърде шокирана да го забележи.
— Нийл — обърна се той към момчето, — свободен си да си вървиш. Иван, почакай ме навън! Искам да говоря с теб, преди да тръгнеш.
Ставайки, Иван сложи успокоително ръка върху рамото на Велта.
— Дяволски се посрамиха младите, нали? — и излезе след Нийл.
— Все още имаш избор да заведеш формално обвинение, Джейд.
Мина малко време, докато осъзнае думите на шерифа. Още не бе на себе си от нанесения предателски удар на Дона Ди.
— Какво?
— Искаш ли официално да обвиниш момчетата в изнасилване?
— Да.
Фриц погледна бързо Велта, после отново Джейд.
— По-добре помисли сериозно, преди да подпишеш документите.
— Не е необходимо да мисля — каза тя. — Те ме изнасилиха. Ще трябва да се помъчат, както се мъча и аз. — Беше наранена от оклеветяването на Дона Ди почти толкова, колкото и от самото изнасилване. В сърцето си включваше и нея, когато добави: — Ще си платят за постъпката!
Той въздъхна уморено и тръгна към вратата.
— Добре тогава. Приберете се у вас. Ще напиша на машина документа и ще го изпратя по-късно.
5.
Шериф Джоли мина през дежурната, вече пълна, тъй като дневната смяна бе започнала. Усещайки лошото настроение на шефа си, никой не му се пречкаше на пътя. И наистина, всеки се дръпваше и отбягваше погледа му, докато той отиваше към кабинета си, където го чакаше Иван Пачет.
Фриц влезе и затвори вратата. Иван ядеше поничка. Топна я в кафето и отхапа наведнъж една трета.
— Дяволски вкусни понички, Фриц.
— Това ли ти се върти из главата тази сутрин, Иван? Поничките!
Фриц се отпусна на стола си. Подпря лакти на бюрото и прокара пръсти през гъстата си чуплива коса. Началните години в училище някои тарикати му се бяха подигравали и подвиквали „Хей, Червения“. Не му се искаше да си припомня сега това. Вече никой не би се осмелил да пробва прякора отново.
Иван Пачет не се плашеше нито от мускулите на Фриц, нито от поста му в общината. Само да искаше, можеше както да го избере, така и да го изхвърли от тази служба. И двамата знаеха това.
От физическа гледна точка Иван бе далеч по-неприятен. Посивялата му коса изтъняваше, но не драстично. Беше средно висок и тежък. Не бе много мускулест, но не беше отпуснат. Нито консервативен, нито екстравагантен, гардеробът му просто беше удобен.
Посредствеността на Иван се изчерпваше до очите му. Те отразяваха неговата арогантна увереност на безспорно най-богатия, най-могъщия човек в три области. Ако пожелаеше, можеше да управлява всички. Очите му блестяха като лед, пронизван от светлината на огън. Този огън бе израз на ненаситната му алчност, която винаги го съпътстваше.
Иван Пачет се харесваше такъв, какъвто бе — готов да защити тираничния контрол над царството си. Дори от секса, комара, че дори и от парите, обичаше повече страхопочитанието на хората. Беше възпитал сина си като негово точно копие.
Облиза захарната глазура от пръсти си. Според него само феите имаха право на чувства.
— Нямам нищо против да ти кажа, Фриц, че не ми харесва това, което виждам.
— Какво е то?
— Веждите ти. Щом се ядосаш, започват да потреперват.
— Страшно съжалявам, Иван! — сопна се Фриц. — Но е нормално да се тревожа. Момчето ми е обвинено в изнасилване на момиче. Ужасно се безпокоя.