Майръджейн Грифит се смяташе за голяма работа, защото беше бивша Кауън. Едно време Кауънови били най-големите плантатори и производители на памук от Савана до Чарлстон. Но това било толкова отдавна, че сега хората трудно си спомняха. Бяха настанали тежки времена за семейство Кауън. Повечето от тях бяха починали. Старата плантаторска къща до брега още стоеше, но отдавна бе конфискувана и ипотекирана.
Въпреки това Майръджейн се придържаше към моминското си име, като недорасъл нерез към бозка. Беше служителка в завода на Пачет за соя, както почти всеки от трите съседни области. Общуваше с чернокожи или хора, които в по-добри времена не би и заплюла. Беше тероризирала съпруга си, докато умре. Когато Иван погледна бащата на Ламър в ковчега, забеляза, че бедният човечец се бе усмихнал за първи път от години наред.
„Господи, помисли си Нийл, нищо чудно, че Ламър е нервен през цялото време, щом живее с този хищник.“
Нийл се радваше, че неговата майка беше починала още когато е бил бебе. Много бавачки, повечето цветнокожи жени от покрайнините на Палмето, го бяха отгледали, докато бе станал достатъчно голям да ги пошляпва и отговаря на ударите. Майка му, Ребека Флори Пачет, била руса и светла и най-лошото парче, което някога Иван е имал. Или поне така му беше казал той, когато момчето прояви любопитство за същността на майка си.
— Ребека беше красиво, малко същество, но да спиш с нея бе все едно да го вкарваш между ледени буци. Въпреки че ме дари, с каквото исках. — Тук Иван го беше потупал леко по бузата. — Със син!
Нийл си мислеше, че е прекалено зле да имаш дори и един родител, на който да се озъбваш, макар че Иван бе снизходителен и обикновено гледаше и от неговия ъгъл всеки път, когато той закъсваше. Плащаше глобите му за превишена скорост и покриваше разходите по счупените или задигнати вещи.
— За бога, знаете ли кой е баща ми? — бе изкрещял Нийл на продавача от железарския магазин, който наскоро го беше хванал да краде.
Шерифът Фриц Джоли бе извикал Иван на място, за да изглади положението. Нийл беше излязъл от магазина с отмъкнатия ловджийски нож и със самодоволна усмивка, което вбеси до край разстроения продавач. По-късно човекът намери колата си с четири нарязани гуми.
И тази вечер му се искаше подобно забавление.
— Църквата пусна. — Забележката на Ламър прекъсна мислите на Нийл.
Група младежи нахълта в Деъри Бърн. Нийл веднага ги елиминира, тъй като бяха недостойни за вниманието му. Но сластно огледа момичетата. Това правеше чудеса със самочувствието на всяко момиче и го караше да мечтае цяла нощ.
Никога не е излишно да си подготвиш почвата за бъдеща оран, смяташе Нийл. Някоя вечер можеше да се нуждае от компанията на една от тях и когато я повикаше, тя щеше да се сети за отправения към нея похотлив поглед. Веднъж се беше похвалил, че може да превърне в мръсница всяко сопрано от църковен хор точно за пет минути. Това не беше просто хвалба.
— Здрасти, Нийл. Здрасти, Ламър. Здрасти, Хъч.
Дона Ди Монро спря до сепарето им. По навик погледът на Нийл се плъзна надолу по тялото й и обратно.
— Здрасти, Дона. Спасиха ли душата ти тази вечер?
— Да, вече намерих спасение. Но съм сигурна, че ти, Нийл Пачет, ще се пържиш в пъкъла.
Той се засмя.
— Абсолютно си права. Очаквам с нетърпение минутата да се добера до там. Здрасти, Флорън.
Едно от момичетата с Дона Ди беше преди няколко седмици в клуба на забавата за Свети Валентин. Нямаше голям избор онази вечер и бе флиртувал с нея, въпреки че по принцип друг път не би я забелязал дори. Бяха танцували, докато тя започна буквално да се разтапя. Когато я изведе навън и плъзна ръка под роклята между бедрата й, пръстите му се навлажниха. Тъкмо ставаше интересно и нейният баща дойде да я потърси.
Сега Нийл притвори клепачи и със страстен глас я попита:
— Имаше ли да изповядваш грехове тази вечер, Флорън? Забавляваха ли те напоследък нечисти помисли?
Момичето се изчерви до корените на косите си и промърмори нещо неразбрано, а после избърза да настигне групата на вярващите, с които бе дошла.
Дона Ди се мотаеше. Тя беше нахално момиче с тъмни, бляскави очи и бърз, често циничен ум. За съжаление не ставаше много за гледане. Косата й беше права и тънка. Носеше я на път по средата, защото единствено така можеше да я оправи. Профилът й се концентрираше в събирателна точка на ноздрите и горната й устна, а заедно с малките, стрелкащи очи я оприличаваше на дружелюбен плъх. Изпитваше нещо към Хъч, но той, както винаги, я пренебрегваше.