Дора бе в кухнята и миеше съдовете, когато Фриц влезе през задната врата и си съблече шубата.
— Здрасти. Има ли още кафе?
Дора Джоли беше висока, слаба жена, чийто весел характер бе отстъпил място на мрачно примирение от ненавременния стерилитет. Бе грижовна домакиня, но не и милото, жизнерадостно момиче, за което се бе оженил Фриц.
Тя изтри мокрите си ръце в хавлиена кърпа.
— Какво става, Фриц? Как така те извикаха посред нощ? Защо трябваше да задържа Хъч от училище?
Той си наля кафе.
— Къде е той?
— Горе в спалнята си. Държи се странно като теб. Приготвих му закуска, но той почти не я докосна. Нещо става с двама ви. Искам да знам какво.
— Не, Дора. Повярвай ми, нищо. Остави тази работа.
Сложи чашата с недоизпитото кафе на порцелановата полица за съдове и излезе от кухнята. Спалнята на втория етаж бе затворена. Фриц почука силно веднъж, отвори вратата и влезе.
Хъч беше облечен, но по чорапи. Седеше върху неоправеното си легло, облегнат на таблата и вперил мрачно поглед в пространството. Кожата му под луничките изглеждаше по-бледа от обикновено. Снощи бе казал, че дългата драскотина на бузата му е от паднал клон на дърво. Сега Фриц беше наясно и видът на сина му преобърна стомаха му.
Хъч го погледна внимателно, когато приближи леглото и седна на ръба му.
— Майка ти каза, че не си закусвал.
— Не съм, сър.
— Болен ли си?
Той си играеше с ресните на плюшената покривка и сви лаконично рамене. Фриц бе разпитвал твърде много заподозрени и разпознаваше вината веднага, щом я срещнеше. Стомахът му още повече се разбърка.
— Е, момче, какво става с теб?
— Нищо.
— Защо не спрем да го увъртаме? — попита направо Фриц. — Разкажи ми всичко.
— Да ти разкажа какво?
Фриц загуби търпение.
— Едва се обуздавам да не те опердаша. Съвземи се и почни да говориш. Спести си боя, който съм сигурен, че заслужаваш.
Нещо се скъса в Хъч. Започна да преглъща конвулсивно. Тялото му се тресеше. Широките му рамене затрепериха. Изглеждаше сякаш ще заплаче или повърне. Най-после проговори.
— Предполагам, че знаеш за Джейд.
— Знам, че е отишла в болницата снощи около единадесет и тридесет.
— Единадесет и тридесет? — изненада се Хъч.
— Казва, че един непознат негър я извадил от канавката на крайбрежната магистрала и я закарал до там. Твърди, че ти, Нийл и Ламър сте я изнасилили.
Хъч сгъна колене, заби лакти в тях и започна да разтрива очните си ябълки с меката част на дланите.
— Не знам какво ми стана, татко. Кълна се в Бога, докато не свърши всичко, така и не разбрах какво направих.
Изведнъж Фриц почувства гърдите си тежки като торба бетон. Последната искрица надежда, че момичето може да лъже, угасна. Разтърка уморено лице.
— Ти изнасили ли я?
— Не исках да го правя — хълцаше Хъч. — Нещо ме прихвана, всички нас. Сякаш стоях отстрани и гледах как самият аз го извършвам. Не можех да повярвам, че става, но не можех и да се спра.
Фриц слушаше ревливия разказ на сина си за инцидента. Като че ли всяка разобличаваща дума забиваше острие в главата му. Историята на Хъч почти дословно се покриваше с тази на Джейд.
— И вие просто я оставихте там? — попита Фриц, когато Хъч спря да разказва.
— Какво друго можехме да направим? Нийл каза…
— „Нийл каза“! — извика Фриц. — Винаги ли изпълняваш нарежданията на Нийл? Не можеш ли да мислиш сам? Нийл казва, хайде да изнасилим Джейд Спери, и ти си размахваш члена. Ако беше ти казал, Хъч, отрежи си ташаците и ги изяж, щеше ли да го послушаш?
— И ти правиш каквото ти каже Иван, нали?
Фриц почти го удари през лицето. Беше си вдигнал ръката, но после я отпусна. Спря се от истината в думите на Хъч. Срещу какво щеше да се бие? Хъч ли искаше да накаже, или себе си и гузната си съвест? Отдръпна се унило и наведе глава. След малко Хъч се обади:
— Съжалявам, татко. Нямам предвид това.
— Добре, синко. Тази сутрин не е време да скриваме истината, колкото и грозна да е тя.
— Каза ли на мама за… Джейд?
Фриц отрече с глава.
— Ще вляза ли в затвора?
— Не, ако успея да те отърва. Не ми се ще някой затворник да прави същото с теб, което ти и приятелите ти сторихте с момичето снощи.
Едрото и възмъжало лице на Хъч се набръчка като на бебе. Заплака силно и на пресекулки. Фриц го прегърна непохватно и го потупа по гърба.
— Не го исках, татко. Кълна ти се. Съжалявам.
Фриц му вярваше. Той дори подозираше, че синът му бе хлътнал по момичето на Спери и последното, което би желал, е да я нарани. В цялата си същност Хъч нямаше и грам злоба. Сам никога не би извършил някакво насилие. Но с Нийл… Той беше подстрекател. Както винаги. Фриц отдавна предвещаваше нещастие. Просто не знаеше в каква форма ще се прояви. Но дори и в най-безумните си представи не бе предполагал, че ще бъде толкова зловещо.