Душата на Нийл бе деформирана. Иван му беше втълпил, че е по-специален и момчето вярваше. Нямаше никакви пречки в него срещу самодоволството. Вземаше каквото иска и никога не му се държеше сметка за постъпките. Затова за Нийл не съществуваха закони, както за останалите хора.
Фриц не се изненадваше, че той бе избрал за свои най-добри приятели Хъч и Ламър. Първо, те бяха единствените момчета от съучениците му, които можеха да го понасят. И после, бяха толкова мекушави като характери. Никога не се бунтуваха и не възразяваха срещу нарежданията на Нийл. От него се страхуваха повече, отколкото от представителите на властта или родителите си. Нийл беше проникнал хитро до тяхното его и несигурност и ги държеше в абсолютна зависимост и подчиненост.
Фриц знаеше, че Иван бе в състояние да погребе инцидента. Беше виждал много пъти как мръсните му машинации бяха успявали и не се съмняваше във възможностите му. Дори ако случаят влезеше в съда, но имаше слаба вероятност да се стигне дотам, момчетата никога нямаше да бъдат осъдени от съда в Палмето. Поне половината от съдебните заседатели щяха да се окажат на работа при Иван, а останалите той щеше да подкупи. Репутацията на Джейд Спери предстоеше публично да бъде разгромена.
Не, Хъч, нямаше да отиде в затвора. Но грешка от този вид не се заличаваше само с един замах, като тебешир от черната дъска. Фриц бе достатъчно религиозен и се страхуваше от ада. Твърдо смяташе, че не е необходимо да умреш, за да се озовеш там. Грешникът можеше да се окаже в ада и на земята.
— Допускам, че ти ще съжаляваш, момчето ми, много повече сега, преди всичко да приключи. Не ми е приятно да мисля, че е така.
Фриц знаеше, че това, което правеше, не бе добро в края на краищата нито за сина му, нито за тежкия грях спрямо момичето. Единствената му алтернатива беше да остави живота на Хъч да бъде съсипан заради една глупава грешка. Можеше ли да се иска такова нещо от родител? Твърде много въпроси. Най-приемливият изход за Фриц бе да не доживее деня, в който Хъч ще трябваше да изкупва греха си.
— Гледай да си мълчиш — каза на сина си. — Недей да говориш с никой за това. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Иван и аз ще се погрижим за всичко.
Въпреки слабата слънчева светлина, процеждаща се през високите перести облаци, когато Джейд и Велта се върнаха в къщата, беше мрачно и хладно. Джейд включи термостата. Топъл въздух започна да духа от отворите по тавана и замириса на обгорен прах.
Премина през хола за спалнята си. От прага огледа познатата стая. Последното денонощие нищо не бе докоснато след излизането й. А тя беше толкова променена.
Чудовищността на нейната загуба отново я завладя като приливна вълна. Пристъпите на съжаление ставаха обичайни, но бяха все още нови и имаха огромно въздействие. Трябваше да се научи да се владее и да ги преодолява.
— Джейд, искаш ли да ти приготвя нещо? Какао? Или за ядене?
Тя се обърна и погледна майка си. Лицето на Велта беше спокойно, очите — пусти. Предлагаше внимание само по необходимост. Джейд тъгуваше за баща си. Вземаше я в скута си и я люлееше в стария скърцащ стол. „Никога не се страхувай, Джейд.“
— Не, благодаря ти, мамо. Ще хапна по-късно. Първо да се изкъпя и преоблека.
— Мисля, че трябва да си поговорим.
— Така ли?
— Не бъди нахална, Джейд! — сряза я Велта и възмутено се изправи. — Ще бъда в кухнята. — Обърна се рязко и горделиво излезе от хола.
Джейд затвори вратата на спалнята си и съблече болничните дрехи. Зърна случайно отражението си в огледалото на тоалетката. Искаше да скрие голото си тяло дори от собствените си очи. Взе халат от шкафа и се загърна с него.
Напълни с топла вода ваната в банята и се потопи до брадата, а после мушна и главата си. Да можеше да поеме дълбоко дъх, белите й дробове да се изпълнят с гореща вода и да се сложи край на всичко.
Естествено, не можеше. Не че й липсваше кураж да се самоубие. Не, нямаше да намери покой, докато не постигне справедливост. Осъзнавайки този факт, целта на действията й се очерта.
Велта си държеше на думата. Когато Джейд излезе от стаята си, тя я чакаше в кухнята. Седнала до малката квадратна масичка, бъркаше захар с нес кафе в чашата. Джейд си наля мляко и се настани до майка си.