— Виж кой е тук — каза той, като насочи вниманието на Нийл към паркинга зад прозореца. — Господин президентът на учениците.
Те наблюдаваха как Гари Паркър изтегля колата на едно от местата. Гаджето му Джейд Спери седеше отпред до него.
— И има най-доброто парче от ученичките.
Нийл хвърли убийствен поглед към Ламър, не знаеше дали го подиграва с този бисер. Сигурно не. Беше запазил в тайна интереса си към Джейд Спери.
— Колата му е истинска таратайка — отбеляза безцелно Хъч.
— Това изглежда не прави впечатление на Джейд — каза Ламър.
— Разбира се, че не, влечуго — обади се Дона Ди. — Тя е влюбена в него. Не й пука, че е беден като църковна мишка. Ще отида да ги поздравя. После ще се видим.
Нийл гледаше мрачно Гари и Джейд през прозореца. Той сигурно беше казал нещо забавно, защото тя се засмя и се облегна на него, като потърка слепоочието си в брадата му.
— По дяволите, огнена е — изпъшка Хъч. — Той е студенокръвен селянин. Какво ли я привлича?
— Умът му — каза Ламър.
— Или може би е впечатлена от неговия голям… — пошегува се Хъм.
Ламър се засмя. Нийл остана безучастно мълчалив. Без да помръдва и премигва, наблюдаваше как Гари целуна нежно устните на Джейд, преди да отвори вратата на колата и да излезе. Беше непорочна и повърхностна целувка. Нийл се почуди, и не за първи път, дали някога е била целувана сериозно от някой като него.
Безспорно Джейд беше най-красивото момиче в гимназията на Палмето. А най-красивото момиче трябваше да принадлежи на Нийл Пачет, така както и най-хубавите дрехи и кола. Неговият старец беше най-богатият и силен мъж в областта. Това му даваше право да прави каквото си иска. Очевидно никой не беше информирал госпожица Джейд Спери за това.
Няма значение колко висок бе коефициентът за интелигентност на Гари, Нийл никога нямаше да разбере как тя можеше да предпочете един пиклив, беден фермер пред него. Не само че показваше подчертана липса на интерес към Нийл, но той имаше чувството, че се отвращава от него. Поради необясним обратен снобизъм тя го смяташе за утайка на обществото. О-о, винаги бе учтива — Джейд беше любезна с всички, но под шлифовката Нийл забелязваше презрително отношение, което го разяждаше.
Може би тя не знае какво изпуска. Може би не съзнава, че се залавя с по-лошото. Може би беше време да го разбере.
— Хайде — каза внезапно той, като се измъкна от сепарето. Хвърли достатъчно пари, за да плати напитките и сандвичите на Хъч, и се отправи към вратата.
Навън тръгна към гишето, на което се обслужваха клиентите, предпочитащи да останат на открито. Нямаше нужда да пита Хъч и Ламър дали ще дойда с него. Те го последваха и той знаеше, че ще го направят.
Дона Ди отиде при колата на Гари Паркър, отвори вратата се мушна до Джейд.
— Не знаех, че ще идваш тук — каза Джейд. — Можеше да дойдеш с нас след службата.
— И да ви светя? Не, благодаря.
Нямаше омраза в гласа на Дона Ди. Докато за всеки, видял ги заедно, беше ясно, че Джейд засенчва другото момиче, то Дона Ди не питаеше злоба към по-атрактивната и по-изисканата си приятелка. Двете момичета бяха неразделни от първия ден на детската градина.
— Какво ще кажеш за службата тази вечер? — попита Дона Ди. — Усещаше ли Божия дъх във врата си всеки път, когато проповедникът споменеше думата прелюбодеяние?
Джейд се бе почувствала неудобно от темата на службата, но отговори спокойно:
— Не съм виновна за нищо.
— Все още — каза Дона Ди.
Джейд се изненада и въздъхна:
— Знаех си, че никога не трябва да ти се доверявам, че си говорим с Гари за това.
— О-о, я се развикай всеки да го чуе. Ходите от три години. Хората си мислят, че вече сте го правили милиони пъти.
Джейд прехапа долната си устна.
— Включително и моята майка. Имахме разправия тази вечер, преди Гари да се отбие.
— Така ли? — Дона Ди извади червило от чантичката на Джейд и се намаза. — Ти винаги спориш с нея. Не искам да ти го казвам, Джейд, но тя е истинска кучка.
— Тя не разбира, че обичам Гари.
— Естествено, че разбира. Това е проблемът. Не й се иска да обичаш него. Мисли, че можеш да намериш нещо по-добро.
— Няма по-добро.
— Знаеш какво имам предвид — каза Дона Ди, като още претърсваше чантичката на Джейд. — Би искала да те види навита на някой богат и влиятелен, ти знаеш, някой като Нийл.
Джейд потръпна от неприязън.
— Няма опасност!
— Мислиш ли, че той наистина е опипал Флорън на увеселението в клуба? Или тя просто се хвали? Бива я да разтяга локуми.
— Не мисля, че трябва да се хвалиш, ако си опипан от Нийл Пачет.
— Е, ти си изключение.