— И слава Богу.
— Нийл не изглежда зле — отбеляза Дона Ди.
— Не мога да го понасям. Погледни го само. Смята се за неотразим.
Двете момичета наблюдаваха как Нийл и приятелите му наобиколиха Гари, докато той чакаше реда си да даде поръчката. Нийл го сръга два-три пъти по рамото и когато Гари го предупреди да спре, зае боксьорска стойка.
— Толкова е противен — каза с отвращение Джейд.
— Да-а. Бих искала Хъч да не се размотава много-много с него.
Не беше тайна, че Дона Ди беше лудо влюбена в Хъч Джоли. Не го криеше. Джейд си мислеше тайно, че той изглежда се държи като дръвник, но не изразяваше мнението си, за да не нарани чувствата на Дона Ди.
Не беше й казвала и за многобройните му обаждания, за да иска среща. Тя бе отклонявала поканите заради Гари. Но дори и да нямаше постоянен приятел, заради Дона Ди никога не би излязла с Хъч.
— Ти не харесваш Хъч, нали, Джейд? — попита я приятелката й.
— Харесвам го. — Истината беше, че Хъч я караше да се чувства неудобно. Караха тригонометрия в една група и често го засичаше, че я гледа. Тогава той се изчервяваше под луничките си, а после заемаше арогантна поза, за да прикрие смущението си.
— Какво му е лошото на Хъч? — Имаше отбранителна нотка в гласа на Дона Ди.
— Нищо. Честна дума. Освен компанията.
— Джейд, смяташ ли, че ще ме покани на бала? Ще умра, ако не го направи.
— Няма да умреш — отвърна Джейд. Не споделяше чувствата й и Дона Ди изглеждаше унила. Смени тона. — Съжалявам. Надявам се, че той наистина ще те покани.
Балът им през май по случай дипломирането още отсега й изглеждаше банален и детински. Излишно разтакаване в отношенията с Гари. Тя действително не мислеше, че си струва толкова да се вълнува. Може би, защото щеше да бъде с Гари. За разлика от Дона Ди не беше нужно да се тревожи за кавалер в тази важна нощ.
— Няма друга, която би поканил Хъч, нали? — попита разтревожено Дона Ди.
— Да, да. — Джейд си погледна часовника. — Защо ли се бави? Трябва да се прибера до десет или майка ще започне пак.
— И трябва да остане време за паркиране, а? — Дона Ди се загледа в приятелката си и прошепна: — И когато с Гари си говорите, иска ли ви се просто да умрете, защото сте толкова зависими?
— Да — призна Джейд, като леко потрепери. — И защото трябва да се разделим.
— Не е нужно.
Тъмните прави вежди на Джейд се свъсиха.
— Дона Ди, как е възможно любовта ни да е грешна?
— Никога не съм казвала подобно нещо.
— Но проповедникът го казва. И Библията. Майка също. Всички.
— Всеки казва, че прелюбодеянието…
— Не използвай тази дума. Много е грозна.
— Как би го нарекла тогава?
— Правене на любов.
Дона Ди сви рамене.
— Все същото. Както и да е, според всички, правенето на любов извън семейството е грешно, но дали някой наистина го вярва? — Отметна тъмната си права коса. — Аз не мисля така. Всеки, освен ние, е побеснял и си прави кефа. Ако можех, и аз щях да съм като останалите.
— Така ли? — попита Джейд, сякаш търсеше разрешение от приятелката си.
— Ако Хъч ме помоли, кълна ти се, че няма да откажа.
Джейд погледна Гари през предното стъкло и усети приятна топлина, но и безпокойство.
— Може би не е грях. Сигурно е крайно време с Гари да не се вслушваме в проповедника, а да следваме инстинктите си. Ох, просто не знам! — изпъшка тя. — Обсъждали сме въпроса до припадък и стигаме само до задънена улица.
— Жалко — измърмори Дона Ди. — Връщам се вътре. Чао.
— Почакай, Дона Ди — извика Джейд, като я хвана за ръкава. — Сърдиш ли се?
— Не.
— Изглежда така.
— О-о, Джейд, да ти имах проблемите. Да имах твоята естествено чуплива черна коса и гладка кожа. Големите ти сини очи и дългите мигли. Да имах приятел, който да копнее за тялото ми, но и да ме уважава. Компютърен мозък и стипендия за колеж.
— Още не съм я получила — отговори Джейд на двусмислените комплименти.
— Ще я получиш. Въпрос на време. При теб всичко се развива винаги добре. Ето защо е дяволски досадно да те слушам как хленчиш. От какво се оплакваш? Ти си великолепна, без да се стараеш дори. Интелигентна си. Известна. Вероятно ти ще произнесеш прощалната реч на нашия клас и ако не си ти, ще е момчето, което боготвори земята, по която стъпваш, и въздуха, който дишаш. Ако искаш да се чукаш до припадък, направи го. Ако не — недей. Но спри вече, окей!
След това избухване Дона Ди изпсува под носа си и с по-мек тон добави:
— Трябва да ми плащаш, за да ти бъда най-добрата приятелка. Знаеш ли, не е лесно.
Грабна чантата си и излезе, като затвори вратата след себе си.
— Здрасти, Гари! — Гласът на Нийл беше фалшиво любезен. Наподобявайки го, Ламър и Хъч повториха същото.