— Здравейте, всички — усмивката на Гари беше открита и сърдечна. — Какво става?
— Нищо особено — отговори Нийл. — Чувал ли си нещо за стипендията си?
— Още не. Нито Джейд. Макар че се очаква тези дни.
— Гари, искаш ли ядки върху плодовите сладоледи? — попита сервитьорката от гишето.
— Разбира се.
— Разбира се — провлече Нийл. Погледна към Джейд в колата. — Тя ги обича. Големи.
Хъч се заля от смях. Ламър се закикоти. Усмивката на Гари изчезна.
— Престани, Нийл — каза сърдито той. Погледна през рамо към колата.
Нийл вдигна невинно ръце.
— Пошегувах се. Не разбираш ли от майтап? — Бутна Гари игриво по рамото и Гари трепна ядосано.
— Не и по отношение на Джейд.
— Ето, готово, Гари — каза сервитьорката и плъзна двата десерта през прозорчето. — Един карамелов и един шоколадов. Прави долар и петдесет.
— Благодаря. — Гари й плати, издърпа две салфетки от кутията и взе по един сладолед в ръцете си. Обърна се, но Нийл му препречи пътя с Хъч и Ламър от двете страни.
— Кой е за Джейд?
Без да разбира смисъла на привидно безобидния въпрос, Гари сви рамене.
— Карамеловият.
Върху всеки сладолед имаше яркочервена черешка. Нийл измъкна едната от разбитата сметана. Облиза я и с драматично движение откъсна дръжката. Овъргаля черешката в устата си и я стисна между предните зъби. Гледаше към Джейд, неприлично стисна плода и го сдъвка сладострастно, преди да го преглътне. Ухили се на Гари.
— Кажи на приятелката си, че черешката й ми се услади.
— Кучи син! Изяж и това!
Гари размаза единия сладолед в самодоволното лице на Нийл. Останал напълно без охрана, той се заклатушка назад, като се давеше от лепкавата смес по лицето си. Гари се възползва от положението. Мушна пета между стъпалата на Нийл, бутна го силно и го събори. Той падна по гръб на тротоара.
Гари се надвеси над него.
— Не споменавай Джейд с мръсната си уста. — Изсипа и другия сладолед в скута му и се запъти към колата си.
Нийл скочи, като бълваше закани.
— Ще те убия за това, Паркър! Никой не може да ме прецаква безнаказано. — Усети какъв комичен спектакъл разиграва и насочи яростта си на друго място. — Боже Господи! — изкрещя на двамата си приятели, вцепенени от факта, че Нийл е победен. — Така ли ще стоите с пъхнати ръце в задниците си? Помогнете ми!
Хъч и Ламър се разтичаха и му предложиха носни кърпи и салфетки. Докато си чистеше лицето, Нийл изгледа отдалечаващата се кола на Гари. Селяндуринът сигурно си мислеше, че го е надвил, но той бе на друго мнение.
2.
— Трябваше да го пребия до смърт!
— Ти го победи, Гари! — Джейд се засмя, като се сети за слисаното изражение на Нийл и меката замръзнала сметана, окапваща се от носа му.
— Защо не му дадох това, което наистина заслужава?
— Защото не си неандерталски човек като него. Юмручният бой е под достойнството ти. Освен това беше сам. Ще трябваше да се биеш и с Хъч и Ламър.
— Не се страхувам от тях.
Джейд си помисли, че е нелепо да се изразходва толкова много енергия на тема мъжественост, но се опита да повдигне самочувствието на Гари.
— Моля те, нека спрем да се разправяме за това. Нийл не го заслужава.
След кратка пауза попита:
— Какво каза той, че така те вбеси?
— Типично за него. Едно от отвратителните му остроумия. Главата му е неизчерпаем източник. Обиди те. — Удари с юмрук по ръката си. — Господи, какъв кучи син е! Не ме бърка колко е богат. Паплач!
— Като знаеш, че е такъв, защо му позволяваш да ни разваля срещата. Скоро ще трябва да съм у дома.
Гари имаше мека кестенява коса и топли очи. Нежността отиваше на лицето му повече, отколкото гнева. След забележката на Джейд то се отпусна в обичайния си приветлив израз. Гари помилва бузата й с опакото на пръстите си.
— Права си. Нийл би се зарадвал, ако разбере, че ни е развалил вечерта. Но не обичам да ти чувам името от мръсната му уста.
Тя прокара пръсти през косата му.
— Обичам те, Гари Паркър.
— И аз те обичам.
Като я целуваше горещо и страстно, той притисна ръката си отзад и приближи телата им колкото бе възможно на предните седалки в колата. Беше паркирал на отдалечено място, на пътя покрай едно от блатата.
Навън бе студена и влажна февруарска вечер. Вътре ставаше все по-топло. След минута прозорците се изпотиха. Джейд и Гари дишаха тежко, хубавите им млади тела бяха обхванати от огъня на страстта, която бе осъдил в службата си проповедникът. Гари зарови пръсти в гъстата й синкавочерна коса. Другата плъзна под пуловера.
— Джейд? — Тя го погледна с очи, навлажнени от желание. — Знаеш, че те обичам, нали?