— Спри да спориш с мен! — повиши тон Велта.
— Тогава спри да критикуваш Гари.
Велта негодуваше, защото Джейд прекарваше много време с него, а не можеше тя и дъщеря й да бъдат заедно. Всъщност не харесваше произхода на Гари. Син на фермер! Паркърови имаха твърде много деца и продължаваха да се плодят на около всеки десет месеца. Отис Паркър винаги имаше дългове към кредитната каса на фирмата. Велта работеше там като машинописка и деловодителка и знаеше това. Не уважаваше хора без пари.
Оставаше само Джейд да забременее от това момче на Паркър. Надяваше се, че дъщеря й е достатъчно умна да не позволи това, но за съжаление, освен очарователната си външност, тя бе наследила от баща си романтична и страстна натура.
Погледът на Велта се спря върху снимка в рамка накрая на масата. Засмените сини очи на Роналд Спери, същите като на Джейд, я погледнаха. Войнишкото кепе стоеше наперено върху тъмните къдри. Медалът на Честта от Конгреса висеше на врата му. Другите бяха закачени на горния джоб на военната униформа — доказателство за доблест и храброст по време на конфликта с Корея.
Велта бе на шестнадесет години, когато смелият герой от войната се беше завърнал у дома в Палмето. Градът никога не бе имал такава знаменитост. Цялото население се беше стекло да посрещне пуфтящия влак. Бяха постлали червен килим на гарата за любимеца на града, който пристигаше направо от Вашингтон след редица почести. Дори президентът се бе ръкувал с него.
Велта се беше запознала с Роналд на градското увеселение, организирано в негова чест в залата на ветераните от войната. Тази нощ, докато танцуваше под звуците на Пати Пейдж и Франк Синатра, тя реши да се ожени за него.
Следващите две години го преследва без срам и умора. Най-после той й поиска ръката. За да не мине котка път, Велта се постара да се оженят още първата седмица след предложението му.
За съжаление в Палмето нямаше комунисти от Северна Корея. Години след триумфалното си завръщане Роналд продължаваше да се чуди какво да прави с остатъка от живота си. Нямаше големи амбиции. Въпреки че беше елегантен и красив, нямаше желание да прави капитал от Медала на Честта, както бе сторил Оди Мърфи. Нямаше аспирации към света на кинозвездите.
Сирак и без пари, той се беше записал в армията само за да има подслон и храна. Бе идеалният войник, защото винаги имаше кой да му казва какво да направи и кога. Офицерите му бяха наредили да стреля направо и да убива комунягите с дръпнати очи. Беше отличен стрелец и не бе трудно да се справя. Онзи следобед, когато помете двадесет и двама корейци, и през ум не му мина, че това ще му донесе медал.
Беше популярен сред хората. Предразполагаше и привличаше с естествеността си. Всеки харесваше Роналд Спери. Но размотаването е приятели и разказването на забавни истории в игралния дом не носеха доходи. Той сменяше една безсмислена и неперспективна работа с друга.
Всеки път, когато започнеше на ново място, духът на Велта се приповдигаше: може би това щеше да ги направи богати? Медалът на Честта им беше донесъл мигновено уважение, но не и благополучие и социално положение, за които копнееше тя. Медалът не въвеждаше в обществото на Юга, ако не е подплатен от достопочтен дядо и купища пари от наследство.
Велта беше четвъртата в семейство с девет деца. Баща й бе изполичар до деня, в който почина, орейки подир мулето. Остави в мизерия майка й и потомството, което още не беше се задомило. За да има храна и покрив, семейството трябваше да разчита на подаянията на другите.
Велта се страхуваше повече от презрението, отколкото от бедността и глада.
Когато лавровият венец около главата на Рон започна да вехне, тя подозираше, че хората им се присмиват зад гърба. Караше му се, че е проиграл шанса им за слава и сполука. Заплашваше и го придумваше, но той не беше инициативен да изкарва прехраната. Тя не му разреши да постъпи отново във войската. Бе му казала, че ще бъде твърде унизително признание за провал.
Вече беше решила в безизходицата си да го напусне, когато забременя с Джейд след шестгодишно безплодие. Обхвана я надеждата, че бебето ще подтикне съпруга й да направи нещо, равностойно на предишния му подвиг като войник. Но след раждането на Джейд, Велта бе тази, която отиде да работи във фабриката на Иван Пачет.
Последните десет години от живота на Рон бяха изпълнени с намиране и губене на работа; големи, но неизпълнени надежди; обещания, размити от непрекъснато увеличаващи се количества алкохол.
Един ден, докато Джейд бе на училище, а Велта на работа, той почина, чистейки пушката си. От състрадание шериф Джоли беше определил смъртта като злополука. Местната федерация на ветераните отпусна пари на Велта и Джейд, за да отидат до Националното гробище Алингтън и направят на Роналд Спери погребение на герой.