— Трябва да отидем в централата. Дон ни чака и освен това се обади и на Хуан, и на Дейв.
Оставих вратата отворена и се качих обратно горе, за да си облека някакви дрехи. Нямаше начин да се появя с пижамата си с патето Туити, която едва ли щеше да вдъхне респект у хората от екипа ми.
След като се преоблякох и набързо си измих зъбите, се качих в колата на Тейт, примигвайки на ярката слънчева светлина.
— Знаеш ли защо ни викат? И защо Дон не ми се обади?
Тейт изръмжа.
— Искаше да чуе мнението ми, преди да говори с теб. Снощи в Охайо е имало няколко убийства. Прекалено показни, не е направен никакъв опит да се скрият телата. Всъщност са били оставени така, сякаш е трябвало да бъдат намерени.
— Какво му е толкова необичайното на това? Ужасно е, признавам, но не и необичайно.
Бях объркана. Не летяхме със самолета до всяко отвратително местопрестъпление — щеше да е непосилно да обходим всичките. Имаше нещо, което Тейт не ми казваше.
— Почти стигнахме. Ще оставя на Дон да ти разкрие повече подробности. Аз трябваше само да те доведа.
Преди да се присъедини към отдела на Дон, Тейт беше служил в специалните части и времето, прекарано при военните, си казваше думата. Изпълнявай заповедите, не поставяй под въпрос решенията на командването. Дон много харесваше тази му черта, затова пък много се ядосваше с мен — моето мото като че бе точно обратното.
След двайсетина минути пристигнахме в централата. Както обикновено въоръжената охрана ни махна да продължим нататък. Двамата с Тейт идвахме толкова често, че вече дори не показвахме документите си за легитимация. На практика знаехме имената, ранговете и служебните номера на всички пазачи.
Дон беше в кабинета си и крачеше край бюрото си. Повдигнах вежди. Обикновено шефът ми беше хладнокръвен и сдържан. Това бе едва вторият път за четирите години, откакто ме бе вербувал, когато го виждах да крачи по този начин. Първият път бе, когато разбра, че Иън, или Лиъм Фланъри, както Дон го знаеше, е избягал. Дон беше поискал да хвана вампира за опитно зайче, за да можем да точим кръв от него и да произвеждаме повече брамс. Когато се върнах без Иън, помислих, че Дон ще се пръсне по шевовете. Или че ще прокопае бразда в килима. Фактът, че бях намушкана, не бе от съществено значение. По мое мнение ценностната система на Дон беше наистина сбъркана.
На бюрото му лежаха фотографии, които като че ли бяха свалени от интернет. Когато влязохме, той ми ги посочи.
— Имам приятел в полицейското управление на окръг Франклин, който преди два часа сканира тези снимки и ми ги изпрати. Той вече е заградил местопрестъплението и е забранил достъпа на полицаи и медицински лица. Тръгвате веднага щом екипът се събере. Избери най-добрите си хора, защото ще са ти нужни. Ще пратим допълнителен отряд, който да е готов да изпълнява твоите заповеди. Операцията не търпи отлагане.
Окръг Франклин. Родният ми град.
— Престани с недомлъвките, Дон. Прикова вниманието ми.
Вместо отговор той ми връчи една от снимките. Показваше малка стая, в която на килима бяха пръснати бледи части от тела. Веднага я познах, защото преди време това бе моята спалня в дома на баба ми и дядо ми. Замръзнах заради надписа на стената и веднага разбрах защо Дон е откачил така.
ПИС, ПИС, КОТЕНЦЕ
Това не беше добре. Мамка му, никак не беше добре. Фактът, че тази целенасочена подигравка бе отправена към мен, при това в къщата, в която бях отраснала, говореше за две ужасяващи неща. Някой знаеше сценичното и истинското ми име.
— Къде е майка ми? — Първата ми мисъл бе за нея. Ако онези знаеха за Катрин Кроуфийлд, може би бяха направили и връзката с Кристин Ръсъл.
Дон вдигна ръка.
— Пратихме хора в дома й с инструкции да я доведат тук. Това е предпазна мярка, защото мисля, че ако знаеха коя си и къде се намираш в момента, нямаше да си правят този труд в родния ти дом.
Да, истина беше. Бях толкова разстроена, че не мислех трезво. Трябваше да се стегна, защото нямаше време за глупости.
— Имаш ли представа кой може да го е направил, Кат?
— Разбира се, че не! Как бих могла да имам?
Дон обмисли отговора ми, подръпвайки веждите си.
— Съвпадение ли е, че вече от месец се виждаш с Ноа Роуз и някой внезапно те разкрива? Казала ли си му какво си? Какво работиш?
Изгледах Дон злобно.
— Ти направи пълна проверка на Ноа в мига, в който узна, че излизам с него. При това, нека добавя, без позволението ми. И не, Ноа не знае нищо за вампирите, за работата ми или за това какво съм. Надявам се, че това е последният път, когато се налага да те уверявам в това.