— Менчерес — поздрави го Боунс и кимна. — Прав ли съм в предположението си?
— До голяма степен — дойде гладкият отговор на вампира.
— Винаги взимаш неговата страна, а не моята! — тросна се Иън, прекъсвайки почтителното си мълчание.
Боунс извъртя очи.
— Не това отново.
— Не става дума за вземане на страна — спокойно заяви Менчерес. — Казах, че Боунс до голяма степен е прав. Кат все още не го е пожелала за съпруг.
Иън се хвана за това.
— Не знаеш какво означава това, Кат. Това не е като човешкия брак, където разводът е често срещан като дишането. Ако се съгласиш на това, цял живот ще бъдеш обречена на Криспин. Няма да можеш да промениш мнението си, няма да можеш да се освободиш от този брак, докато един от вас не умре завинаги. Ако дори само веднъж преспиш с друг мъж, Боунс ще има правото да го убие без последствия.
Менчерес се усмихна, но не весело.
— Да. Веднъж обявен, бракът не може да бъде разтрогнат.
Кафявите очи се вгледаха в моите, когато извърнах поглед от Менчерес. Боунс изви вежда, докато чакаше.
— Не мислиш ли, че е време да се запознаеш с баща си? — веднага се опита да ме подмами Иън.
Това вече привлече вниманието ми.
— Ще сключа сделка с теб, Кат. Много по-различна от онази, която първоначално смятах да ти предложа. Можеш да си тръгнеш тази нощ и ще имаш честната ми дума, че няма да предявявам искане за собственост над теб, нито някога отново ще безпокоя хората ти. Освен това ще ти дам Макс, за да правиш с него каквото си искаш. В замяна ще искам само да откажеш на предложението на Криспин и завинаги да се разделиш с него. Имаш думата ми.
Онемях, пръстите ми се свиха около дръжката на острието и побеляха.
— Максимилиан, ела тук! — нареди Иън.
Вратите на залата се отвориха и Спейд се изгуби от погледа ми, за да направи път на висок мъж. Така значи. Очевидно онази снимка ми бе разкрила само частичка от приликата помежду ни. Изправени лице в лице, вече нямаше никакво съмнение. Аз наистина му бях одрала кожата.
Дръпнах ръката си от тази на Боунс, бях в състояние на шок. Макс пристъпи до края на арената и спря, не се приближи повече. Аз извървях последните няколко стъпки, които ни разделяха.
Косата му беше алена, ярка и гъста точно като моята. Божичко, тези очи, сребристосиви и същите като моите. Той имаше високи скули, пълни устни, прав нос, волева челюст… Всичко беше като моето, но в по-мъжки пропорции. Дори Стойката му бе подобна. Беше, сякаш се гледам в откачено изкривяващо пола огледало и в продължение на минута не можех да сторя нищо друго, освен да зяпам.
Макс, от своя страна, не обели и дума. Когато извърна поглед от мен и го насочи към Иън, изражението му издаде едновременно неподчинение и примирение. Обаче не помоли за милост. Нито мен, нито Иън. Нима това бе смелост… или просто осъзнаваше факта, че молбите няма да му помогнат?
Най-накрая възвърнах гласа си.
— Знаеш ли какво си обещах, когато майка ми разказа каква съм и как се е случило?
Приближих се толкова близо до него, колкото това бе възможно, без да го докосвам. Той стоеше сковано като някоя от статуите, които бях зърнала отвън. Движеха се само очите му и те ме следяха съсредоточено.
Прокарах пръсти по раменете му, докато обикалях около него. Той се сви под тежестта им, а аз се засмях гърлено и жестоко.
— О, Макс, усещам силата ти, а тя не е толкова голяма. Много по-силна съм от теб, но ти сигурно го знаеш, нали? Затова и се опита да ми пръснеш главата, за да не те докопам първа. Имаш ли въобще представа колко дълго чаках да те убия?
Той продължаваше да мълчи. Иън ме погледна въпросително, но аз не му обърнах внимание. Очевидно беше, че той не знаеше за действията на Макс. Крачех около баща си и се вбесявах още повече, защото мъжът не обелваше и дума.
— За пръв път чух за теб на шестнайсетия си рожден ден. Сладък шестнайсети рожден ден, а какво получих за подарък? Подробно обяснение за кошмарния си произход. Затова се заклех пред себе си, че един ден ще те намеря и ще те убия заради нея. Чу ли какво ми предложи току-що Иън? Задникът ти, заедно с всички свързани с него части!
Гневът се излъчваше от порите ми и очите ми го пронизаха с блясъка си, когато отново застанах пред него.