— Хайде, Макс, какво мислиш? Голям подарък, нали? Кой може да откаже на такова предложение? Та аз искам да те убия повече от всичко останало, което някога съм желала в объркания си ненормален и откачен живот!
Ножът, който Боунс ми бе дал и който стисках в ръка, потрепери заради копнежа да го забия в сърцето му. Най-накрая след поредния дълъг поглед аз отново се изкисках. Горчиво. Жаждата ми за отмъщение вече едва не ме бе разделила с Боунс тази нощ. Нямаше да си позволя да повторя тази грешка.
— Ти, безполезно лайно такова, сега ще направиш първото, последното и единственото нещо като мой баща, защото в живота ми има някого, който означава за мен дори повече от убийството ти. Поздравления, боклук такъв. Току-що даде ръката на булката.
Вместо да завъртя ножа в сърцето на баща си, аз порязах дланта си и я стоварих върху все още протегната към мен бледа ръка.
— Свързани завинаги, а? На мен ми звучи добре. По силата на кръвта ми, Боунс, ти си мой съпруг. Това ли трябва да кажа? Правилно ли го направих?
Боунс ме приведе назад със силата на целувката си и аз предположих, че това е отговорът му.
Глава 38
Макс наруши мълчанието си чак когато Боунс прекъсна целувката ни. Хвърли ми поглед и се усмихна. Смразяващо.
— Ако не успееш от първия път, опитай пак, опитай отново. Вярваш ли в това, момиченце? Аз вярвам. Двамата с теб ще получим срещата си, запомни ми думите.
— Той заплашва ли я? — попита Боунс с хладна любезност Иън, а аз срещнах стоманения поглед на баща си. — Май не е зле да му напомниш, че който преследва жена ми или някого, който й принадлежи, като чичо й например, всъщност обявява война на мен. Това ли е позицията, която заемаш, Иън? Той и от твое име ли говори?
Иън изгледа Макс наистина заплашително.
— Не, не говори от мое име и няма какво повече да каже по този въпрос. Нали, Макс?
Макс огледа всички вампири на Боунс, които също го наблюдаваха заплашително.
— Не, нямам какво повече да кажа по този въпрос — повтори той с тон, който подсказваше, че Макс щеше да има много за казване, ако обстоятелствата бяха други. — Но имам какво да кажа за майка й. — Той отново прикова поглед върху мен. — Излъгала те е. Чуках я, да. Но не съм я изнасилил.
Боунс ме стисна по-здраво, усещайки, че малко ми остава да избухна. Иън също го забеляза.
— Ти се отказа от шанса си, Кат, и сега всичко е двупосочно. Макс е под моя опека. Ако го докоснеш, това ще означава, че обявяваш война.
Стегнах се. По друго време, на друго място. Не тук, защото случката щеше да прерасне в кървава баня между Боунс и хората на Иън.
— Навярно си изнасилил толкова много жени, че не си спомняш коя е тя — равно рекох.
Макс се усмихна.
— Никога не забравяш първата си, а след промяната ми тя беше първата. Беше красива брюнетка с огромни сини очи и хубави закръглени гърди. Толкова млада и нетърпелива. Толкова свежа. Толкова ми беше приятно да я чукам на задната седалка на онази кола, а единственият момент, в който тя се възпротиви, беше, когато свърших. Тя отвори очи, видя светналия ми в зелено поглед, забеляза зъбите ми… и запищя диво. На всичкото отгоре заплака. Завика истерично и каза, че съм изчадие адово или нещо такова. Смешно беше. Толкова смешно, че не се опитах да отричам. Казах й, че е права и че съм демон. Че всички вампири са демони и че тя току-що е позволила на един от тях да я чука. После пих от кръвта й, докато майка ти не млъкна и не припадна. И това, момиченце е, което наистина се случи между мен и майка ти.
— Лъжец — изплюх думата аз.
Усмивката му стана жестока и знаеща.
— Попитай я.
Очевидно бе, че Макс умее да лъже. Всеки, който е в състояние да заговорничи и да планира убийството на собствената си дъщеря не би сметнал, че лъжата е под нивото му, но някак… някак… сега не бях убедена, че ме лъже. Откакто се помнех, майка ми винаги разпалено бе твърдяла, че вампирите са демони. Мислех, че думата е общо название, отразяващо отвращението й, но може би бе нещо повече. Ако Макс й беше казал, че е демон, че всички вампири са демони, това определено обясняваше смесените й чувства по отношение и на мен самата, както и категоричния й отказ да приеме вампирите за нещо друго, освен за зли.
— И си спомняш майка й толкова добре, а? — разговорливо попита Боунс, докато аз обмислях думите на Макс.
Макс не прогони усмивката си, изпълнена с омраза.