— Ъ-ъ, Кат, искаш ли лабораторна престилка или… нещо друго?
Боунс свали сакото си.
— Заповядай, сладурче, облечи се, преди чичо ти да е почервенял. Така е по-добре, защото иначе ей сега ще цапардосам Хуан, задето се опитва да запомни всяка извивка на дупето ти.
Взех предложеното ми сако и изгледах строго Хуан. Той се усмихна без разкаяние както винаги.
— Какво очакваше? Не трябваше да й позволяваш да върви пред мен, amigo, щом не искаш да гледам.
— Всички сте тук, така че очевидно операцията е минала успешно. — Както обикновено Дон беше делови. — Кат, разпореди ли се Ноа Роуз веднага да бъде приет в болница? Както и да бъде изпотрошена колата му и да се изфабрикуват полицейски доклади, че е претърпял катастрофа, при която виновният шофьор е избягал?
— Да. Боунс може да остави без работа твоите промивачи на мозъци, Дон. Ноа вече няма никакви спомени от тази нощ. Ще помни единствено, че е катастрофирал и че на сутринта трябва да се обади на застрахователната си компания. Не се тревожи за него.
— Знаеш ли, това ме навежда на една мисъл. — Тейт изгледа враждебно Боунс. — Откъде да знаем, че той не се е бъзикал с мозъците ни през цялото време? Решението ти да го направиш част от отряда може да не е било твое, Дон!
Боунс отвърна на отправеното обвинение:
— Той знае, че е негово. Първо, този кабинет се наблюдава от камера с батерия, закрепена е на тавана. Чувам я, старче — рече той, като видя слисаното изражение на Дон. — Разбира се, аз може да съм те накарал да си мислиш, че си гледал записа на случилото се, а всъщност да не си, но ти стана предпазлив веднага щом разбра, че племенницата ти спи с вампир. Ти също си сръбвал от бутилчицата. Пиел си вампирска кръв, за да се имунизираш срещу контрола над мислите. Мога да помириша кръвта в теб.
Изражението на Дон само потвърди истинността на думите на Боунс. Поклатих глава.
— Ти просто никога няма да ми се довериш, нали? Виж, уморена съм, така че да го даваме по-кратко. Иън и Макс още са живи, но повече няма да се занимават с никой от нас. Това е уредено. Според вампирските закони Боунс всъщност… ъъ, се ожени за мен.
Дон диво задърпа веждата си.
— Какво?
Накратко му разясних законите за обвързването и после свих рамене.
— От човешка гледна точка аз все още съм неомъжена. Обаче, що се отнася до някой нежив, аз съм завинаги съпруга на Боунс. Съжалявам, че не предадох на Макс поздравите ти, Дон, но някой ден ще го пипна. Обещавам.
Същите стоманеносиви очи се вторачиха в мен. Дон най-накрая се усмихна леко.
— Аз успях да пратя поздрави на Макс. Пратих му теб.
Една бучка заседна в гърлото ми и ми се наложи да примигна, за да прогоня сълзите.
— Има още нещо, което трябва да обсъдим — каза Боунс за моя изненада. — Вчера Тейт спомена, че приятелят ви е загинал, докато е пил вампирска кръв. Това е една много важна подробност.
Намръщих се уморено.
— Защо? Тя не може да го е превърнала във вампир. Той преглътна най-много няколко глътки. Три дни по-късно го погребахме и повярвай ми, той беше мъртъв.
— Да, ако става дума за човек или вампир. Но има и други видове, нали?
Всички го изгледахме неразбиращо. Боунс изсумтя снизходително.
— Вампирите и гулите са сродни раси, както съм ти казвал. Знаеш, че вампир се създава, след като човек е обезкървен до смърт, а после пие много вампирска кръв. Създаването на гул не е много по-различно. Първо смъртно раняваш човек, после му даваш да пие вампирска кръв, но не достатъчно, че да оцелее. След смъртта на човека гул взема сърцето му и го сменя със собственото си. Гулите могат да оцелеят и с извадено сърце, затова и единственият начин да ги убиеш, е обезглавяването. След размяната на сърцата трябва да полееш с вампирска кръв новото сърце. Това го активира, ако мога така да се изразя заради липсата на по-добър термин, и по този начин се създава нов гул.
Смисълът на думите му проникна в съзнанието ми. Лицето на Родни се появи в спомените ми, когато той беше погледнал Боунс и беше казал „Чудно.“ Тогава явно не беше говорил за убийството на Дейв. Беше намекнал за възможното му прераждане.
— Дейв е мъртъв от месеци, Боунс. Погребахме го в земята, след като го напълниха с формалдехид. А ти ми казваш, че е възможно да е жив? Разбира се, че това ми казваш, защо иначе ще повдигаш темата? О, Боже! О, Боже!
— Възможно е, но ти искаш ли го? Той пак ще си е вашият приятел, с всичките му спомени и навици, с изключение на един — онова, което яде. Вижте, гулите обикновено ядат просто сурово месо, но от време на време храната им трябва да се разнообразява и ти знаеш за какво говоря.