Глава 39
Гробището беше опразнено и изцяло затворено. Дори въздушните коридори над него бяха затворени. Целият ми екип бе пръснат по периметъра. По-далеч имаше още охранители. Дон не искаше никой да ни прекъсва. Родни огледа тълпата и поклати глава.
— Сигурно се шегуваш. Виж цялата тая гадост. „Цялата тая гадост“ включваше стотина и повече военни. Родни се притесняваше от камерите. Той вярваше на правителствени служители толкова малко, колкото далеч можеше да ги запрати, което в неговия случай всъщност бе доста далеч. Но е достатъчно само да кажем, че не му се нравеше многобройната публика.
На Боунс не му пукаше за свидетелите. Когато най-накрая стана време, той вдигна три пръста. От дузината доброволци от екипа ни трима пристъпиха напред. Можеше да ползваме и кръвни банки, но според Боунс свежата кръв съдържаше повече сила. Аз и тримата ми капитани не бяхме включени в менюто тази вечер, защото той ни искаше силни, в случай че нещата не се търколят в правилната посока. Като главата на Дейв например. За всеки случай в краката ми лежеше меч. Аз настоях да бъде при мен, ако се стигнеше дотам. Дейв ми беше приятел. Ако пожелаеше да умре за втори път, то щеше да бъде поразен от ръката на някого, който го обича, въпреки че това успокоение бе съмнително.
Дискретно, извън полезрението ни, се намираше медицински екип. След като Боунс ги източи така, че им се зави свят, тримата мъже се заклатушкаха към лекарите. Благодарение на съвременната медицина щяха да им прелеят кръв на място.
Ковчегът бе изваден от почвата. Болеше ме дори само да го гледам. Всички печати и закопчалки бяха счупени и когато капакът бе повдигнат, светлините осветиха лицето на Дейв. Над главите ни имаше тента, въпреки че вече се бе стъмнило. Параноята на Дон, че някой може да стане свидетел на експеримента ни, го бе принудила да настоява за тентата. Съживяването на труп определено го бе уплашило.
Родни си носеше специален извит нож за следващата част. Петимата се скупчихме по-близо, когато тялото на Дейв беше извадено от ковчега и положено на земята.
— Исусе — промълви Тейт, щом зърна Дейв под светлините.
Стиснах го за ръката и открих, че тя трепери. Моята също. Дори Хуан трепереше до мен и аз хванах и неговата ръка. Стиснах ги по-силно, когато дрехите на Дейв бяха разрязани от кръста нагоре.
Потиснах ахването си, когато зловещо извития нож потъна в бездиханните гърди на приятеля ни толкова лесно, сякаш разрязваше торта. Родни отряза голямо парче от гръдния кош, излагайки на показ сърцето и ограждащите го органи. Боунс небрежно постави парчето настрана върху поднос, който сега страшно заприлича на блюдо.
„Кой поръча ребърцата?“, мрачната мисъл прелетя през съзнанието ми.
Родни свали ризата си и я сгъна прилежно, преди да я остави далеч извън кръга. Там вече си бе приготвил и резервни панталони. Сетне приклекнало Боунс, който беше облечен единствено с чифт тъмни къси панталони. Кожата му блестеше под светлината на луминесцентните лампи, но обичайното ми възхищение сега липсваше. Навярно заради разкрилата се гледка, когато той заби същата извита кама в гръдния кош на Родни, завъртя я и после извади сърцето на гула.
Двама от чакащите кръводарители повърнаха. Останалите даваха вид, че искат да се присъединят към тях. Не можех да ги виня, но слава Богу, моето гърло си остана сухо. Родни бе невероятно тих през цялото време, само от време на време изохкваше и мърмореше, че ще му го върне на Боунс, който изсумтяваше, мрачно развеселен от думите му. После сърцето на Родни бе поставено на друг поднос, а след това и двамата насочиха вниманието си към Дейв.
Тъй като гръдния кош на покойника вече беше отворен, сега бе много по-лесно. Клъц, клъц, клъц и сърцето на Дейв бе извадено. Родни без никаква церемониалност го напъха в гръдната си кухина, докато Боунс нагласяше бившето тиктакащо устройство на приятеля си в тялото на Дейв. Най-сетне, доволен от поставянето, той се приведе над трупа на Дейв и заби ножа дълбоко в собственото си гърло.
Когато зърнах как шията му зейна разрязана, тих вик се отрони от моите, а не от неговите устни. Боунс ме беше предупредил, че сцената ще е жестока, но да ти разказват за нещо, и да го видиш, бяха две различни неща. С всичка сила Боунс изтласкваше кръвта от тялото си. Течността се изливаше на алени потоци. Наложи се още три пъти да разреже гърлото си, след като то заздравяваше, а от групичката на доброволците долетяха нови звуци от повръщане. Когато червеният поток най-сетне забави темпото си, Боунс остави ножа и им помаха.