Дон кимна в знак на съгласие и продължи с предположенията:
— Смяташ ли, че може да е Лиъм Фланъри? Каза ли му нещо, което може да е използвал, за да те проследи?
Студена тръпка мина през тялото ми. Иън беше свързан с миналото ми, вярно бе. Чрез Боунс. Боунс знаеше къде се намира къщата на семейството ми, истинското ми име, а и ме наричаше Котенце. Нима бе възможно да е Боунс? Нима би направил нещо толкова крайно, за да ме измъкне от скривалището ми? След изминалите цели четири години нима още мислеше за мен?
— Не, не съм казвала нищо на Фланъри. Не смятам, че е възможно той да има нещо общо с това.
Лъжата изскочи от устните ми без никакво колебание. Ако Боунс бе виновен, пряко или косвено, щях сама да се разправям с него. Дон и Тейт мислеха, че тялото му е пакетирано и завряно във фризера в мазето. Нямаше да ги просветлявам относно заблудата им.
Дейв и Хуан пристигнаха. И двамата сякаш току-що бяха станали от сън. Дон набързо им описа ситуацията и усложненията.
— Кат, оставям вие четиримата да се погрижите за това — заключи той. — Вземи отряда си и запушете дупките, от които изтича информация. Самолетите са готови за тръгване. И този път не си прави труда да ми водиш пленници тук. Просто елиминирайте всички, които знаят за теб.
Кимнах мрачно и се замолих подозренията ми да не се сбъднат.
— Връщала ли си се у дома, откакто се записа в отряда на ада? Мислиш ли, че някой ще те познае?
Докато кръжахме над летището на базата, преди да се приземим, Дейв неспирно бърбореше.
— Не, не съм се връщала, откакто починаха дядо и баба. Имах един-единствен приятел — определено не говорех за един разгонен призрак алкохолик, — но той се дипломира и след колежа се премести в Сайта Моника още преди години.
Говорех за Тими, някогашния ми съсед. Последния път, когато го проверих, той работеше за едно от онези независими списания от типа „истината е там някъде“. Нали се сещате, от онези, които от време на време попадаха на някоя невероятна, но истинска история, и вгорчаваха живота на Дон, докато той търсеше начини да я опровергае. Тими вярваше, че съм загинала в престрелка с полицията, след като съм убила дядо си и баба си, неколцина полицаи и губернатора. Добър начин да бъда запомнена, няма що. В усилията си да изчезна от света Дон не бе пощадил репутацията ми. Дори си имах надгробен камък и изфабрикувани доклади от аутопсия.
— Освен това… — Отърсих се от миналото като от мокър дъждобран. — Сега косата ми е по-къса и кафява, изглеждам много различно. Вече никой няма да ме познае.
С изключение на Боунс. Той щеше да ме познае от километър и половина дори само по миризмата ми. Мисълта, че мога да го зърна отново, макар и при такива ужасяващи обстоятелства, накара сърцето ми да забие силно. Колко ниско бях паднала.
— Сигурна ли си, че искаш да вземеш Купър? — сръга ме с лакът Дейв и погледна към задната част на самолета. Ние си имахме малко кътче в предната част. Не бяхме ли специални?
— Знам, че минаха едва два месеца, откакто привлякохме Купър, но той е умен, бърз и безпощаден. Годините, които е прекарал като наркоченге под прикритие, навярно са спомогнали за тези му качества. Представи се добре на тренировките, така че е време да видим как ще се справи и в полеви условия.
Дейв се намръщи.
— Той не те харесва, Кат. Мисли, че един ден ще се обърнеш срещу нас, защото си мелез. Мисля, че трябва да пийне от сокчето и да изтрием последните два месеца от паметта му.
„Да пийне от сокчето“ се отнасяше до изтриващите паметта методи, които Дон бе усъвършенствал през последните години. Зъбите на пленените от нас вампири биваха изцеждани като на змиите. Халюциногенните капки, които те произвеждаха, се рафинираха и съхраняваха. Когато се съчетаеха с обичайните прецакващи мозъка военни техники, те оставяха човека в блажено неведение по отношение на подробностите около операциите ни. Така се справяхме с отсяването на новобранците и не се тревожехме, че могат да се разприказват за мацката със свръхчовешки способности. Те помнеха само един ден на усилени тренировки.
— Не е нужно Купър да ме харесва, трябва само да изпълнява заповедите ми. Ако не се справи с това, тогава изхвърча. Или пък умира, ако позволи да му видят сметката. В момента той е последната ни грижа.
Самолетът докосна земята с буботене. Дейв ми се усмихна.