Хеликоптерът се приземи на около трийсет и три километра от пещерата. Щяхме да шофираме около двайсет и пет километра, а оставащите осем щях да измина пеша. Тримата от екипа ми спориха с мен през целия път. Съзнанието ми се бе вцепенило. Отчаяно бях копняла да видя Боунс отново, но никога не си бях представяла, че ще е при подобни обстоятелства. Защо? Отново се чудех. Защо му е на Боунс да извърши нещо толкова ужасяващо, толкова крайно, след всичкото това време?
— Не го прави, Кат.
Тейт се опита да ме разубеди за последен път, докато обличах якето си. Дрехата служеше не само за да ми топли — бе натъпкана със сребърни оръжия. Тази година зимата много бавно отпускаше ледената си захапка. Тейт ме стисна за ръката, но аз се дръпнах и се освободих.
— Ако загина, ти поемаш командването. Погрижи се да останат живи. Това е твоята работа. Сега ще свърша моята.
Преди да успее да ми каже още нещо, аз потеглих тичешком.
Оставаше около километър и половина и аз забавих темпото, ужасена от предстоящата среща. Бях наострила уши и за най-недоловимия звук, но затова и пещерата се бе оказала такова чудесно скривалище. Ехото в нея променяше звуците. Затруднявах се да ги определя какви са. Когато се приближих, с изненада установих, че май долавям сърцебиене, но навярно това бе туптенето на собственото ми сърце. Когато се озовах на входа, усетих енергията, идваща отвътре. Вампирска сила, вибрираше във въздуха. О, Боже.
Приведох се, влязох и моментално натиснах едно копче на часовника си. Обратното отброяване започна — точно трийсет минути.
В ръцете си стисках страшно изглеждащи сребърни ками, а и имах ножовете си за хвърляне. Дори носех пистолет, който бе затъкнат в панталоните ми, а пълнителят бе зареден със сребърни патрони. Въоръжението ми струваше малко състояние.
Очите ми се пригодиха към почти несъществуващото осветление. Заради малките отвори по тавана в пещерата не бе тъмно като в рог. Засега входът бе чист. От дълбините се дочуваха шумове и вече ми се налагаше да се изправя пред въпроса, който отказвах да обмисля. Мога ли да убия Боунс? Щях ли да имам силата да погледна в кафявите или в зелените му очи и да нанеса своя удар? Не знаех отговора, затова и бях измислила резервния план с ракетата. Ако аз се поколебаех, хората ми нямаше да го сторят. Те щяха да бъдат силни, ако аз се окажех слаба. Или мъртва. Което и да е от двете.
— Приближи се още малко — долетя глас.
Гласът отекна в пещерата. Английски акцент ли бе това? Не бях сигурна. Сърцето ми ускори ритъма си, когато пристъпих по-навътре.
Бяха настъпили промени след последния път, когато бях идвала тук. Помещението, което някога бе служило за всекидневна, бе опустошено. Диванът бе разтрошен на парчета, а не така го помнех. Пълнежът от възглавниците му се стелеше по пода като сняг, телевизорът бе потрошен и лампите отдавна бяха видели последната си светлинка. Параванът на съблекалнята ми, който за кратко бе щадял стеснителността ми, бе разбит и парчетата бяха разпилени из цялото помещение. Очевидно някой бе съсипал стаята в изблик на гняв. Честно казано, страх ме бе да надникна в спалнята, ала въпреки това го направих и сърцето ми се сви.
Леглото се бе превърнало в късчета дунапрен. Летви и пружини покриваха пода, забити на сантиметри в земята. Скалните стени бяха нащърбени тук-там от удари с юмрук или друг твърд предмет. Обзе ме мъка. Аз бях виновна за това, все едно бе извършено от моите ръце.
Студено течение раздвижи въздуха зад мен. Извърнах се с ножовете в ръце, бях готова. Със светещи зелени очи в мен се бе вторачил вампир. Зад него стояха още шестима. Силата им нагнети въздуха в затвореното пространство, ала тя бе разпределена поравно, ако мога така да се изразя. Само от един от тях се излъчваше повече мощ, ала лицето му не ми бе познато.
— Кои, мамка му, сте вие, момчета?
— Ти дойде. Бившето ти гадже не ни излъга. Не знаехме дали може да му се вярва.
Думите бяха на вампира, стоящ най-отпред, онзи с къдравата кафява коса. Изглеждаше на около двайсет и пет, в човешки години. От силата, излъчваща се от тялото му, прецених, че е на около петстотин години, тоест млад мастер вампир. От седмината той бе най-опасен и думите му ми изкараха акъла. Бившето ти гадже. Ето как бяха научили за мен. Света Дево, не Боунс бе разкъсал онези хора, а тези вампири тук! От онова, което навярно му бяха причинили, за да го принудят да говори, ми прилоша, и в същото време се вбесих.