— Е, amigos6, вижте какво довлече котката — ехидно каза Хуан.
Пистолетите им бяха извадени и насочени към вампира. Лазарус опита отново, като този път реши да влияе на техните съзнания:
— Застреляйте я. Искате да я застреляте. Убийте я — нареди им той, вторачен кръвнишки в мъжете.
— Не искаме да застреляме нея — поправи го Тейт и стреля в крака на Лазарус. — Искаме да застреляме теб.
Лазарус изкрещя веднъж, а после втори път, когато Купър стреля в бедрото му.
— Не стреляйте… засега. Трябва да му задам някои въпроси. И се надявам да прояви глупостта и да ми даде повод да го разкъсам, както самият той е сторил с онази двойка снощи.
Лазарус бе смаян от безпомощността си.
— Какви сте вие? Защо вие, човеци, не се поддавате на контрола ми?
— Защото току-що изпиха кръвта на другарчетата ти в пещерата и сега във вените им тече вампирска кръв. Като дистанционно с изхабени батерии, сигналите ти не стигат целта си. Сега, стига с глупостите. Ще ти задам няколко въпроса и приятелите ми ще ти режат по нещичко всеки път, когато не ми отговориш. Съберете се тук, момчета. Има достатъчно плът за всички ви.
Мъжете се скупчиха около Лазарус и всеки грабна по един нож. Усмихнах се, когато обърнах Лазарус и го настаних в скута си, а среброто все още стоеше забито в гърба му.
— Сега ми кажи как се срещна с Дани Милтън…
Хеликоптерът отнесе тялото на Дейв и ние тримата наблюдавахме как изчезва в небето. Нашият вертолет, с останалите от отряда, ни чакаше наблизо. Бяхме единствените, които все още не се бяха качили.
— Така ли се чувстваш всеки ден, Кат? По-силна, по-бърза… Всемогъща? Аз се чувствам така с тази гадост в тялото си. Всемогъщ! Плаши ме до смърт.
Тейт говореше тихо, нямаше нужда да крещи въпреки въртящите се перки, завихрящи въздуха около нас. И аз също толкова тихо му отвърнах. През следващите няколко часа той щеше да чува и най-недоловимия шепот през цяла пресечка разстояние.
— Повярвай ми, Тейт, като видях Дейв с разкъсано гърло, последното нещо, което почувствах, бе, че съм всемогъща. Защо не ме послушахте и не изстреляхте ракетата? Ако го бяхте направили, сега той щеше да е жив.
Хуан докосна рамото ми.
— Дейв не искаше да го прави, querida7. Каза, че в никакъв случай няма да я активира. Каза, че първо трябва да измъкнем задника ти. И тогава влязохме в пещерата…
— Не е ваша вината. — Гласът ми звучеше ледено. — Моя е. Аз ви казах да не стреляте. А първо трябваше да ви предупредя за вампира. Най-напред това, преди да ви кажа каквото и да е друго.
Рязко се извърнах и се запътих към хеликоптера. Почти бях стигнала вратата, когато Купър се обади. След случилото се в пещерата не бе обелил и дума.
— Шефе…
Спрях и зачаках. Гърбът ми бе изправен.
— Да, Купър?
Заслужавах всяко едно обвинение. Аз бях главнокомандваща и един човек бе загинал. Мъжът спря до мен и каза:
— Когато за пръв път чух за теб, реших, че си изрод. — Гласът му бе делови. — Или каприз на природата, грешка… не знам точно. Но знам едно. Ти води, а аз ще те следвам. Също като Дейв. Той не сбърка, като постъпи така.
Купър ме подмина и се качи в хеликоптера. Тейт и Хуан ме стиснаха за ръцете и заедно влязохме във вертолета.
Дон потупа с химикалката си един от няколкото доклада пред себе си. И двамата бяхме потиснати. Погребението на Дейв се бе състояло по-рано през деня. Преди да се присъедини към отряда ни, Дейв е бил пожарникар и сякаш всичките му предишни колеги от пожарната бяха дошли на гробищата. Бях видяла как сестрата на Дейв се срина, когато затвори капака на ковчега му, и тази гледка щеше да ме преследва вечно. Бяха изминали два дни след завръщането ни от Охайо и Дон четеше и последните описания на случилото се.
— Преди четири години, след като спаси майка си от отвлеклите я вампири, започнаха да се носят истории за червенокоса жена с невероятни способности. С течение на годините, които прекара на служба при нас, тези слухове се нароиха още повече. Съответно Лазарус е бил нает да издири и да убие мистериозния Червенокос жътвар. — Дон въздъхна. — Което все още не обяснява как е свързал Катрин Кроуфийлд с теб. Не можа ли да го накараш да ти каже?
— Не. — Гласът ми бе безизразен. — Той се съпротивляваше по време на разпита и ножът ми разкъса сърцето му. Не знам как е разбрал, че Червенокосият жътвар е смятаната за мъртва Катрин Кроуфийлд. Може просто да е извадил късмет с предположението си. Вероятно случайно е открил и пещерата. Прочел е стари полицейски доклади, споменаващи, че съм се навъртала в тези гори. Открил е Дани, понеже този кретен очевидно е обичал да се хвали, че е спал с небезизвестната убийца на губернатора.