Иронията ме разсмя. Така и ме намери Дон, на пода, смееща се с невесел смях. Изгледа ме предпазливо и остана край вратата.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво е толкова смешно?
— О, ти беше прав — казах задъхано. — Тук няма нищо. Но можеш да бъдеш спокоен за Дани Милтън. Имаш думата ми, този мъж е мъртъв.
— Знае ли се нещо повече за вампира? — попитах, докато се качвах в микробуса.
По принцип момчетата не ме вземаха от дома ми, освен ако някой от вампирите не продължеше да се навърта край местопрестъплението. Когато Тейт се обади да ми каже, че е на път към мен, аз се извиних на Ноа, с когото имахме уговорка за вечеря и се прибрах вкъщи. Поредната вечер с провалени планове. Не можех да разбера защо Ноа все още е с мен.
— Навярно е млад, може и да са двама — отвърна ми Тейт.
Откакто започнах да се срещам с Ноа, той се държеше сковано с мен. Нямах представа какво поражда това му поведение и му отвръщах със същото.
Не си проговорихме, докато не паркирахме пред един клуб. Въпреки силната музика долових множеството туптящи сърца вътре. Бяха много.
— Защо хората в клуба не са евакуирани?
— Липсва труп, шефе — отговори ми Купър. — Просто някой съобщил, че видял жена с кръв по врата. Жената е изчезнала. Дон не искаше да събужда подозренията на вампира, в случай че той все още е тук.
Купър бе надминал очакванията ми спрямо него. След онзи ужасяващ следобед в пещерата, той никога повече не оспори заповедите ми. Все още смяташе, че съм изрод, но това не ме притесняваше. Сега коментарите му звучаха така: „Ти си изрод, шефе. Хайде, хора, чухте кучката! Движение! Движение!“. Можеше да ме нарича както си иска, стига да показваше нужната отдаденост.
— Останалата част от отряда в готовност ли е?
Това бе най-неорганизираната операция, касаеща потенциален убиец, която някога бяхме предприемали. Момчетата дори не бяха добре екипирани. Навярно бяха решили, че е фалшива тревога, защото обадилият се в полицията звучал като пиян. Нямаше да е първата фалшива тревога, която получавахме. Нито петдесетата.
— Querida, нека просто да влезем вътре и да проверим какво става — нетърпеливо рече Хуан. — Ако всичко е наред, аз черпя.
Дадено. Без повече възражения си облякох палтото и заедно се отправихме към входа. Майската вечер не бе студена, но тренчкотът скриваше оръжията ми. Момчетата, както винаги, ме оставиха да вляза първа и още щом прекрачих прага, осъзнах, че влизам в капан.
— Изненада! — изкрещя Дениз.
Думата бе повторена от неколцина от екипа ми, както и от две дузини мъже, очевидно служители в мъжкия стриптийз клуб.
Замигах глуповато.
— Рожденият ми ден бе миналата седмица.
Дениз се разсмя.
— Знам, Кат! Затова и партито е изненада. Можеш да благодариш на Тейт, той планира фалшивата тревога, за да те докара тук.
Бях смаяна.
— Ноа тук ли е?
Дениз изсумтя.
— В стриптийз клуб? Не. Можеш да се обзаложиш, че и майка ти не съм поканила!
Самата мисъл за майка ми в мъжки стриптийз клуб ме накара да се засмея. Та тя щеше да избяга навън пищейки.
Тейт дойде до мен и леко ме целуна по бузата.
— Честит рожден ден, Кат — рече тихо.
Прегърнах го. Едва сега осъзнах колко ме бе разстроило неотдавнашното ни отчуждаване.
Двамата с Хуан бяха като братята, които никога не бях имала.
Хуан ме прегърна откъм гърба.
— Дениз ме нае да съм твоето жиголо тази мощ. Кажи колко оргазма искаш и обещавам, че поръчката ти ще бъде изпълнена. Querida, ще дам съвсем ново определение на израза „подложена на сексуален тормоз в службата“. Ммм, дупето ти е кръгло като… ооох!
Тейт го сръга в ребрата и прекъсна излиянията му. Аз завъртях очи.
— Все още съм въоръжена, Хуан. А и ти все още не си излежал присъдата за кражба на коли. Не е зле да си спомниш този факт. — После се огледах и забелязах друго познато лице. — Нима това е Дон? Как го накарахте да дойде в подобно заведение?
Дон се приближи, изглеждайки толкова доволен, колкото и майка ми щеше да бъде, ако беше тук.
— Честит рожден ден на патерици, Кат — поздрави ме той и ми се усмихна недоволно. — Радваш ли се, че Хуан избра мястото, а не аз? Щяхме да пием лате и да похапваме ордьоври, вместо да се наливаме с алкохол и да гледаме мъже в прашки. Някой вече донесе ли ти джин?
— Заповядай — изчурулика Дениз и ми връчи висока чаша. Усмихна се на Дон. — Ти сигурно си шефът й. Изглеждаш, както си те представях.