— А ти вероятно си Дениз. Името ми е Дон, но не го запомняй. Не би трябвало да знаеш за съществуването ни.
Тя махна с ръка.
— По-добре, възнамерявам толкова да се напия, че по-късно дори собственото си име няма да помня. Така в безопасност ли се чувстваш?
Дон ми се усмихна студено.
— Сега вече ми е ясно защо вие двете се разбирате.
— Къде е рожденичката? — изгука мускулест млад мъж с прашки в леопардов десен, докато се приближаваше.
— Ето я! — моментално отговори Дениз. — И има нужда от персонален танц, веднага!
— Не се притеснявай, татенце, добре ще се погрижа за момиченцето ти. — Стриптийзьорът се ухили на Дон.
Без малко да се задавя с джина си.
— Той не ми е баща — поправих момчето на мига.
— Така ли? Изглеждате еднакво, захарче. Сковани рамене и пронизващи очи. Аз ще се оправя с теб, красавице, но за теб — той смигна на Дон, — ще изпратя да се погрижи Чип.
Дениз избухна в смях. Дон изглеждаше още по-злощастно, отколкото когато го взеха погрешка за мой баща.
— Ако имаш нужда от мен, Кат — проскърца той, — ще бъда ей там в ъгъла. Ще се крия.
Заведението затвори в три сутринта. Дон бе много мил и уреди превоз за останалите от екипа ми, ала въпреки бурето с джин, което бях изпила, аз самата все още бях достатъчно трезва, че да закарам по домовете им Дениз, Хуан и Тейт.
Тейт живееше най-близо до моята къща, затова и неговият дом бе последната спирка. Той смело опита да излезе през вратата на колата, ала краката му сякаш не му се подчиняваха. Раздразнена и развеселена, го внесох у тях. Слава Богу, вече си бе извадил ключа, така че не ми се наложи да го опипвам, за да го намеря.
Той беше идвал безброй пъти у дома, но аз никога не бях влизала в неговата къща. Постройката бе едноетажна и вътрешността й бе толкова чиста, че щеше да ощастливи всеки командир на поделение. Тейт нямаше домашни любимци, нямаше дори златна рибка, а стените на стаите бяха голи и лишени от картини и произведения на изкуството. Когато отидох в спалнята му, там беше същото. Нямаше украса, само един телевизор, а завивките на леглото му бяха така опънати, че ако хвърлех монета, щеше да отскочи. Но след като стоварих Тейт върху кревата и събух обувките му, вече не ми беше весело.
На нощното му шкафче имаше снимка. Бе единствената, която забелязах в цялата къща, затова я погледнах с любопитство. За моя изненада на снимката се мъдрех аз, при това не бях позирала специално. Бях в профил, на някакво местопрестъпление. Явно я бе направил, докато е снимал телата.
— За какво ти е тази снимка? — зачудих се на глас, без всъщност да очаквам отговор.
Тейт измънка нещо, възможно бе и да каза името ми, а после направи нещо, на което не вярвах, че е способен в това състояние — дръпна ме и ме намести върху себе си.
Бях толкова поразена, че не помръднах. Тейт ме целуна, устата му бе топла и миришеше на алкохол, а устните му се впиваха жадно в моите. Проби си път и езикът му нахлу в устата ми. Когато се пресегна към ципа на панталоните ми, най-сетне реагирах.
— Престани — сопнах му се и го бутнах назад така силно, че главата му се удари в таблата на леглото.
Тейт дишаше тежко, а тъмносините му очи блестяха, но не само от алкохола.
— Някога искала ли си нещо, което не можеш да имаш? — грубо ме попита той.
Онемях. Бяха минали над четири години в платонично приятелство и ето че сега Тейт ме гледаше по начин, който щеше да сложи в малкия си джоб и най-безсрамния поглед на Хуан.
Изсмя се безрадостно и прокара ръка през късата си кафява коса.
— Шокирана ли си? А не би трябвало. Желая те от първия път, когато те зърнах в онази болница, изглеждаше като проклет ангел с червената си коса и огромните си сиви очи. Да, пиян съм, но това е истината. Може би дори няма да си спомням за това на сутринта. Не е нужно да се притесняваш. Мога да се справя с нещата такива, каквито са. Просто тази вечер трябваше да те целуна, независимо от последствията.
— Тейт, аз… Съжалявам. — Какво друго можех да кажа? Явно бях пила прекалено много, защото той никога не ми се бе струвал толкова привлекателен както в момента, с този едва ли не опасен блясък в очите. Дениз все ми повтаряше, че бил двойник на Брад Пит, както изглеждал във филма „Мистър и мисис Смит“.
Тейт се усмихна накриво.