— Можеш да чуеш как блъска сърцето ми, нали? Когато изпих онази кръв в Охайо и аз можех да чувам твоето. Можех да помириша аромата ти по ръцете си.
— Ти си ми приятел. — Гласът ми трепна за миг, защото суровото му изражение ме разтревожи и — до известна степен — възбуди. — Но ние работим заедно. Не мога да ти дам повече от това.
Той въздъхна кратко и кимна.
— Знам, че не изпитваш същото към мен. Все още.
Двете кратки думи ме накараха да се изправя и да тръгна към вратата. Бяха прекалено многозначителни, за да остана дори минута повече.
— Отговори ми на един въпрос, преди да си отидеш. Само на един и ми кажи истината. Някога била ли си влюбена?
Това ме накара да спра и да отвърна несигурно:
— Тейт… не мисля, че това е нещо, което трябва да обсъждаме…
— Глупости — прекъсна ме той. — Току-що изложих душата си на показ. Отговори на въпроса.
Навярно и аз като него мислех, че на сутринта няма да си спомня този разговор или може би отговорих заради прямотата му. Както и да е, казах му истината:
— Веднъж. Преди години, тогава все още с теб не се познавахме.
Тейт примигна и се вторачи в мен.
— Кой беше? Какво стана?
Извъртях се.
— Знаеш кой беше. Вампирът, с когото спях и които разби колата ви в деня, когато се запознахме. Така че знаеш и какво се случи с него. Аз го убих.
Глава 9
Бях страшно заета в работата. До известна степен това беше добре. Натовареният график през последните две седмици намали до минимум напрежението в отношенията ми с Тейт. Опасно беше да съм разсеяна, когато животът ни непрестанно висеше на косъм.
Отношенията ми с Ноа също не бяха розови. Въпреки огромните му усилия, честите ми отсъствия обтягаха и без това нездравата ни връзка. А напоследък той бе започнал да прави намеци, че искал да „задълбочи“ отношенията ни. Не че го обвинявах, задето опитва — все пак излизахме вече от два месеца, но това нямаше да се случи.
Вече знаех, че между нас няма да се получи, независимо колко прекрасен човек е Ноа. Между нас имаше прекалено много лъжи, всичките идваха от мен, разбира се, а и явно не бях готова да се откажа от предишната си обречена връзка. Ей, поне опитах. Сега трябваше внимателно да се разделя с Ноа. Вече му бях казала, че ще го разбера, ако графикът ми е прекалено тежък за понасяне. Обаче или Ноа упорстваше, или не бе ползвал по-директни методи, но нямаше просто да му кажа: „Между нас всичко приключи!“ и да му затворя телефона. Харесвах Ноа и ненавиждах мисълта да го нараня.
И тогава в четвъртък телефонът ми иззвъня безсрамно рано. Скочих да го вдигна, вече оглеждайки се за някакви дрехи и проклинайки съществата без пулс, които създаваха неприятности преди осем сутринта, когато от другата страна чух гласа на Дениз.
— Какво е станало? — попитах моментално.
— Нищо! Съжалявам, че ти се обаждам толкова рано, но нямах търпение да ти съобщя. О, Кат, толкова съм щастлива! Ще се омъжвам!
Спестих й обичайните коментари от типа: „Сигурна ли си? Толкова е внезапно!“. Дениз излизаше с новия си приятел Ранди само от две седмици, но твърдеше, че е убедена в любовта си, че той изпитва същото към нея. Зървайки отнесения й поглед, ми стана ясно, че каквото и да й кажех за избързване, изчакване или предпазливост, ще достигне само оглушалите й уши. Пък и много й се бе събрало на главата. Родителите на Дениз отказваха дори да се срещнат с Ранди, понеже той бе католик, а те — евреи. Неговите родители също не бяха щастливи от невероятно краткия период на ухажване. Кой твърди, че влюбването е лесна работа? Определено не и аз.
Възнамерявах да си поговоря с родителите й. Години наред тренирах хипнотизиращия си поглед. Той не беше така могъщ като на вампир, но щях да опитам най-доброто, на което бях способна. Дениз заслужаваше щастлива сватба и щях да направя всичко възможно, за да й я осигуря. Какво можеше да се обърка? Те и без това нямаше как да се обявят по-категорично против сватбата, отколкото вече го правеха.
Настоях аз да платя цветята, фотографа и тортата. Младоженците щяха да се погрижат за останалите разходи. Дениз опита да откаже, но я изплаших с ножовете си и с лошото си предменструално настроение. В извънработното ми време двете обикаляхме да изберем роклята, премените на шаферките, цветята и поканите. Запознах се с Ранди едва четири дни преди сватбата. За мое егоистично облекчение той се местеше в нейната къща, а не тя в неговата. Дениз ми обясни, че той е независим софтуерен консултант — компютърен гений, и за него бе по-лесно да се премести, отколкото за нея, а тя си имаше работа с нормално работно време от девет до пет.