Спах, оставила един от ножовете си под леглото, убеждавайки сама себе си, че не съм параноичка. Просто бях предпазлива.
Да бе, точно. И аз не си вярвах.
Глава 10
Дениз, време е.
Бяхме се уединили в една стая в кънтри клуба, за да не срещнем младоженеца. В клуба щяха да се проведат и церемонията и приема. Дениз сияеше срещу мен, докато нагласявах воала й.
— Не знам какво си казала на родителите ми. Навярно си ги упоила, но не ми пука!
Прегърнах я невинно. Нямаше нужда да й разкривам факта, че наистина ги бях упоила с малко халюциноген в студения им чай, а после бях упражнила контрол над съзнанието чрез внушение. За мое удивление се беше получило. Те все още бяха ужасени от религиозните различия, но все пак бяха тук.
В стаята влезе Фелисити. Не я харесвах, но тя бе братовчедка на Дениз и една от шаферките, затова трябваше да съм любезна. Докато помагах на Дениз да се приготви, Фелисити беше обикаляла гостите, за да разбере кои са необвързаните мъже. Тази жена постоянно беше разгонена.
— Най-накрая се появи и последният шафер — заяви тя.
Въздъхнах с облекчение. Значи церемонията щеше да започне навреме.
— Сладък е — продължи Фелисити. Според нея всеки здрав мъж с пенис беше сладък, но си замълчах. — Зърнах го в гръб едва за секунда, ама какъв задник има само!
— Ъм, Фелисити, би ли донесла цветята? — помолих я и завъртях очи пред Дениз.
Приятелката ми се ухили.
— Добри новини, Фелисити, точно до него ще седиш тази вечер. Никога не съм го виждала, но Ранди каза, че е свободен.
Дениз беше разпределила местата около дългата правоъгълна младоженска маса на принципа момиче-момче-момиче-момче. Струваше ми се странно да се делят хората така, но това си беше нейното шоу, не моето.
— Сладко — отново измърка Фелисити.
Съжалих човека. Навярно щеше да го опипа под масата още преди да започнат тостовете.
Братът на Ранди — Филип — надникна през вратата.
— Готова ли си, Дениз?
Тя се извърна към мен с едва сдържано вълнение.
— Да вървим да ме омъжат!
Усмихнах се на Филип.
— Ще се видим отпред.
Дениз беше сменила традиционния сватбен марш с чудесна инструментална балада. Вместо шаферите да придружават всички шаферки по пътеката, те заедно с Ранди чакаха отпред. Шаферките щяха да вървят една след друга по старшинство. Като кума аз бях последна преди Дениз. Оправих за последен път шлейфа на роклята й, преди да заема мястото си на входа.
Щом пристъпих в залата, в която се бяха събрали четирийсет и петте роднини и приятели, долових чиста нечовешка мощ. Мамка му, един от гостите е вампир. Дано да планираше да яде само торта, иначе щях да се развъртя със сребърните прибори. Ето това щеше да бъде страхотно постижение — да убия гост на тържеството, без никой да ме усети. Очите ми огледаха тълпата от ляво на дясно, търсейки източника на енергия.
Майка ми седеше до Ноа, когото Дениз бе поканила, преди да успея да й кажа, че се опитвам да прекратя връзката ни. Ноа ми се усмихна, докато вървях по тясната пътечка. Отвърнах на усмивката му и огледах помещението по войнишки. От страната на булката — чисто. От страната на младоженеца — чисто. По някаква причина не ми хрумна да погледна напред, където стояха младоженецът и шаферите. И дори когато го направих, ми бяха необходими няколко секунди, за да го разпозная и да осъзная факта с внезапно блокиралото ми съзнание.
Косата му бе различна. Меднокафява, а не платиненоруса като в спомените ми. Освен това бе по-дълга от преди и се къдреше около ушите му, вместо да обгръща главата му като гладък шлем. Млечнобялата му кожа сияеше на фона на гарвановочерния смокинг в зашеметяващ контраст. Дълбоките му кафяви очи, почти черни, бяха вперени в моите и не издаваха шока, който преживявах аз.
Движещите се предмети продължават да се движат, без да променят посоката си, освен ако не им въздейства външна сила. Доказах Първия закон на Нютон, защото въпреки че затаих дъх и сърцето ми прескочи удар, някак си успях да продължа да пристъпвам по пътеката.
Боунс ме поглъщаше с поглед. В мен избухна напълно непознато чувство и на скования ми мозък му отне секунда да го разпознае. Ликувах. Обзе ме чиста и неподправена радост. Всъщност се канех да скоча и да се хвърля в прегръдката му, но после спрях.
Какво прави Боунс тук? И защо не изглежда изненадан да ме види?