Боунс се стегна и веселието го напусна.
— Е, разбира се, казах „да“. После издирих негодниците и си поиграх на кегли с главите им. След това престанаха да ми се обаждат.
Преглътнах заради картинката, която току-що ми бе описал. Понеже го познавах, знаех, че точно така бе постъпил.
— Е, тогава защо си тук!
Той се усмихна и се приближи, игнорирайки предишните ми думи.
— Не се ли радваш да ме видиш след всичките изминали години? Знаеш ли защо исках да те изненадам? За да видя очите ти и да прочета в тях чувствата ти.
Опасно. Опасно. Деляха ни по-малко от два метра и не бях сигурна, че ще устоя на докосването му, така че сега нямаше да подлагам волята си на изпитание. Трескаво се опитах да измисля нещо, с което да отклоня вниманието му.
— Запозна ли се с гаджето ми?
Ето на. Това подейства. Очите му се присвиха и устните му образуваха тънка линия. Да, Ноа разваляше настроението и на двама ни.
Възползвах се от предимството си. Сигурността бе по-важна. Чувствата можеха да почакат.
— Как така успя да нахлуеш в живота на Ранди и да станеш шафер на сватбата му? Разбра, че най-добрата ми приятелка се омъжва за него ли? Явно мълниеносно си промил съзнанието му. Те се виждат едва от месец.
Той насочи пръст към лицето ми.
— Познавам твоето момче Ранди от шест месеца. Много преди да се запознаят с Дениз. Необикновен тип, нали? Знаеш ли какви бяха първите му думи, след като около час бяхме седели един до друг на бара? Той ми каза: „Надявам се, че това няма да бъде гравирано на надгробната ми плоча, но през цялото време не си вдишал нито веднъж. Искаш ли да ми кажеш как точно го правиш?“.
Примигнах. Дениз веднъж ми бе споменала, че Ранди мисли нетрадиционно. Изключително нетрадиционно, както се оказваше. А и бях подценила куража му.
— Той знае какъв си?
Боунс кимна.
— Показах му очите си, нали се сещаш, със зелената светлина и му казах, че не е видял нищо. Той примига насреща ми, както ти напрани току-що, и ме попита дали това трябвало да му подейства.
Ето сега бях истински впечатлена. Ранди имаше естествен имунитет срещу вампирското внушение, дори към това на някой, силен като Боунс.
— Това очевидно не го бях очаквал. Разговорихме се и се сприятелихме. А тази седмица, след като бях приел да му стана шафер, ми определи среща в един бар и се появи, целият миришещ на теб. Същия ден му беше помагала да си премести багажа.
Бях облекчена, но в същото време наранена, че виждах Боунс само заради прищявка на случайността.
— Значи срещата ни е плод единствено на съвпадение? И си преодолял, ъъ, случилото се?
Той вторачи поглед в мен.
— Май ти се иска да разбереш? Но едва ли ще ти кажа. Ще те оставя да се потормозиш, както аз се тормозя, откакто прочетох проклетата ти бележка. Но едно ще ти кажа — имаме недовършена работа с теб. И определено ще я довършим, независимо колко ти се иска да го избегнеш.
Ох, мамка му. Бях му оставила онази бележка, когато го напуснах, защото знаех, че няма да мога да го погледна в очите и да му кажа сбогом. Сега, четири години по-късно, още не мислех, че съм достатъчно силна за това.
— Катер… ъъ, Кристин! Вътре ли си?
Майка ми почука силно на вратата и аз се отпуснах облекчено. Поне веднъж да се зарадвам на присъствието й.
— Мисля да изкажа почитанията си на майка ти, Котенце. Мина доста време.
— Да не си пос…
Заплахата, която щях да му отправя, замря на устните ми, когато той отвори вратата. Майка ми го погледна объркано и миг по-късно го позна. Тогава лицето й стана мораво.
— Ти! Ти!
— Чудесно е да те видя отново, Джъстайна — игриво рече Боунс. — Изглеждаш зашеметяващо в този цвят.
— Ти, мръсно животно — обиди го тя. — Всяка нощ се молех да си мъртъв и да гниеш в ада!
— Майко! — рязко я прекъснах. Раздялата не бе смекчила чувствата й към него.
Боунс сви рамене.
— Трябва да викнеш по-силно, Всевишният може и да не те е чул.
Посочих вратата с пръст.
— Боунс, каквото и да искаш да ми кажеш, може да почака докато сватбата свърши. Твоят приятел и моята приятелка ни чакат отвън, за да се снимат с нас, и ние ще направим точно това. Майко, ако направиш и най-нищожния опит да провалиш сватбата на Дениз, заклевам се в Бога, ще го оставя да те ухапе!
— Ще се радвам да ти помогна, Котенце — увери ме той.