Върху дългата правоъгълна маса на младоженците, която беше обърната срещу всички останали в залата, бяха поставени картички с имената на гостите. Седнах на стола, пред който имаше картичка с надпис „Кристин Ръсъл“. Ранди се настани вляво от мен заедно с Дениз. Вдясно от мен бе мястото на Криспин. Кой…?
— Сигурно е майтап — рекох на глас.
Защо просто не си теглех куршума и да се свършва с това?
— Джъстайна, ето че пак се срещнахме. — Боунс се появи и седна до мен, а аз скочих от стола си. — Не искам да съм груб, но мисля, че твоята маса е ей там.
Той кимна към масата, където седеше и Ноа, който бе в пълно неведение относно разиграващата се драма.
— Ето те и теб! — изписка Фелисити. Тя стисна Боунс за ръката и му се усмихна. — Двамата с теб сме двойка тази вечер, така че повече не ми се изплъзвай! Надявам се, че танцуваш така готино, както и изглеждаш.
— Курва — измърморих, но не достатъчно тихо.
— Какво каза? — попита ме тя, все още мигайки престорено свенливо към Боунс.
— Ъъ, пожелавам ти късмет — гласът ми се извиси до нормалното и отстъпих.
Фелисити изглеждаше самодоволна.
— Не ми е нужен късмет.
Гаврътнах джина си и отново се отправих към бара. Майка ми хвърли кръвнишки поглед на Боунс и ме последва.
— О, госпожице Ръсъл — провикна се той.
Замръзнах на място. Нарочно натърти при произнасянето на фалшивото ми фамилно име. Но пък какво друго да очаквам, щом като използвах истинското фамилно име на Боунс? Мислех, че няма да забележи ли? Или че няма да го коментира?
— Ще бъдете ли така добра да ми донесете питие? Помните предпочитанията ми, уверен съм в това.
Поток от псувни мина през съзнанието ми, но поех дълбоко дъх и си напомних, че трябва да запазя спокойствие. Дениз бе най-добрата ми приятелка. Тя заслужаваше чудесно тържество, не кървава баня.
— Този мръсен, развратен… — започна майка ми.
— Млъкни. — Стигнахме бара. Изгледах убийствено горкичкия барман. — Висока чаша. Чист джин. И да не си посмял да коментираш.
Лицето му пребледня, но изпълни указанията ми. Отпих голяма глътка, преди да добавя:
— А, да, и едно шибано уиски. Чисто.
Глава 12
Фелисити изгледа полупразната бирена чаша, с която се върнах, и ахна.
— Кристин, не можеш ли да укротиш пиенето си? Това е сватбата на братовчедка ми, за Бога!
Предвзетият й тон ме накара да стисна силно чашата, за да не я разбия в главата й. Стъклото се строши. Полях се с джина и дланта ми започна да кърви.
— Мамка му! — изкрещях.
Всички очи се обърнаха към мен. Боунс прикри смеха си с покашляне.
— Добре ли си? — попита ме Ранди и превърза ръката ми със салфетката си. Погледна към Боунс, който сви рамене невинно.
— Добре съм, Ранди — промълвих засрамено.
Дениз се наведе към мен, покрай новия си съпруг.
— Искаш ли да си сменим местата? — тихо попита тя.
Те си мислеха, че съм разстроена заради факта че Боунс е вампир. А това бе най-малкият ми проблем. Близостта му разбиваше на пух и прах самоконтрола ми, а празненството едва започваше.
— Кристин! — Ноа дойде при нас и махна салфетката от ръката ми. — Лошо ли е порязването?
— Добре съм — сопнах се рязко. Обиденото му изражение ме накара да се свия от чувство на вина. — Просто ми е неудобно — добавих по-меко. — Ще се оправя. Върви си на мястото. Да не привличаме внимание.
Ноа изглеждаше успокоен и се върна на масата си. Усмихнах се, за да прикрия мислите си.
— Наистина съм добре — рекох, за да успокоя и Дениз.
Събрах парчетата стъкло и ги натрупах върху окървавената салфетка.
— Ще отида до тоалетната, за да се измия и да изхвърля това.
— Ще дойда с теб — предложи Дениз.
— Не!
Приятелката ми като че се стресна от резкия ми отказ. Погледнах към Боунс и после пак към нея. Очите й се разшириха, схвана картинката. Поне отчасти де.
— Крис — обърна се тя към него. — Би ли придружил Кристин, за да видиш дали тук нямат някакви превързочни материали? Според Ранди… — тя замълча, после продължи многозначително: — Според Ранди, имаш голям опит с кървящи рани.
— О, нима си лекар? — изгука Фелисити.
Боунс се изправи и одобрително изгледа Дениз заради избора й на думи.