— Как влезе тук? Това помещение е само за членове!
Усмихнах се и протегнах към нея значката си — една от многото, които носех със себе си.
— Полиция, захарче. Това ме прави член навсякъде — отвърнах и се насочих към единствената врата зад нея.
Тя поклати глава и се върна към педикюра си.
— Не ти трябва да влизаш там, но все тая. Погребението си е твое.
С тази спорна проява на загриженост тя се върна към нанасянето на нов пласт розов лак на нокътя си, а аз отворих вратата.
Призракът на младия мъж бе вътре и ми сочеше припадналото в ръцете на един вампир момиче.
— Помогнете й, моля ви!
Вътре имаше около половин дузина вампири. Никой от тях не изглеждаше по-възрастен от мен, само че в неживи години. На пода имаше две тела. Едното бе на моя призрак, носещ се тревожно над също толкова младото момиче, от което вампирите пиеха кръв. Тя все още бе жива, но не задълго, ако съдех по пулса й. Вампирът дори не бе спрял, за да погледне духа, въпреки че знаех, че неживият кретен го вижда. Колкото до мен, аз бих се чувствала неудобно, ако привидението на някого, когото току-що съм убила, се носи наоколо, докато се храня, но на този тип, изглежда, не му пукаше. Другото тяло на пода също бе на млада жена. Трето момиче се бореше със смъртта в скута на друг вампир. Клепачите й потрепнаха и после замряха, когато погледнах към нея.
— Трябваше да послушаш Бранди — измърка един от вампирите, неуспешно имитирайки заплашителен глас.
— Госпожица Розов педикюр ли? — попитах, като дръпнах нагоре роклята си.
Вампирите наблюдаваха с интерес, докато края на роклята ми се вдигаше все по-нагоре по краката ми. Повдигането не целеше да ги разсее, макар че това бе допълнителен бонус. Вдигах роклята, за да си взема ножовете, които бях пристегнала около краката си. Когато оръжията станаха видими, настроението в помещението се промени от хищническо и похотливо към тревожно.
— Сега, задници такива — казах, докато разкършвах глава и хващах ножовете, — нека ви се представя.
— Забрави един.
Тъкмо щях да хвърля още един нож, когато гласът му ме спря. Боунс влезе и огледа клането. Бях светила маслото на повечето вампири с ножовете си, но онези, които бяха убили момичетата, разкъсах с голи ръце. Поне това можех да направя за жертвите.
— Кого?
Той се усмихна развеселен.
— Малката кучка, която се прокрадваше, за да вземе пушката, но вече не се занимава с това.
Явно говореше за Бранди с розовите нокти. Благото му изражение не ме заблуди. Познавах го добре и знаех, че тя вече носи розовия си лак в ада.
— Две от момичетата са още живи. Дай им кръв. Твоята ще подейства по-бързо от всичко, което аз мога да им предложа.
Боунс взе ножа, който му подадох, и сряза дланта си, после отиде при момичетата и накара всяко от тях да пие от кръвта му.
— Тя ще се оправи ли? — попита духът, носещ се над приятелката си.
Долових как постепенно пулсът и се завръща към нормалния си стабилен ритъм, докато кръвта на Боунс вършеше чудеса, лекувайки нараняванията й. След миг се усмихнах.
— Да. Сега вече ще се оправи.
Той ми се усмихна в отговор и осъзнах, че докато е бил жив, е имал трапчинки. Боже, толкова беше млад! После момчето се намръщи.
— Не всички са тук. Имаше още три от тези същества. Казаха, че ще се върнат.
Навярно бяха отишли да си набавят още някого за вечеря. Копелета.
— Ще ги пипна — обещах му. — Не се тревожи. Това ми е работата.
Той отново се усмихна… и започна да избледнява по краищата, да става все по-прозрачен, докато от него не остана нищо.
Мълчаливо се взирах в нищото.
— Отиде ли си?
Боунс знаеше какво имам предвид.
— Предполагам. Изпълни онова, което искаше, затова продължи нататък. Понякога някои упорити хора остават, докато не изпълнят определена задача.
И ми се бе доверил да изпълня тази определена задача вместо него. Не можех да кажа, че ставам за много неща, но да отмъщавам за хора, чийто живот бе откраднат, това определено бе моята специалност.
Тръгнах към вратата.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита ме Боунс.
— Ще взема госпожица Розов маникюр и ще я оставя вътре при останалите — отвърнах през рамо. — Ще изчакам, докато приятелчетата им се върнат, и ще ги избия.