Той се изсмя кратко.
— Така ли? Преди малко изглеждаше, сякаш ще забучиш кол в сърцето на Фелисити, а сега не искаш да ми отговориш на този въпрос?
Песента се смени с по-бавна. Проклинах Боунс и убийците, които ме бяха поставили в тази ситуация.
— Исках да забуча кол в сърцето й, защото е повърхностна кучка, която ме дразни. Нямаше нищо общо с теб.
Смехът му стана по-нежен.
— Лъжкиня.
Той се приближи още повече и тялото му се заизвива заедно с моето в такт с музиката. Усещането за играещите мускули под дрехите му ме накара да стисна ръцете си в юмруци. Сега се борех с нещо, различно от сълзите, понеже знаех, че между нас никога няма да се получи.
Боунс разшири ноздри. Изругах наум. Можех да се правя на недостъпна колкото си исках, но той беше вампир. Само с едно подушване можеше да разбере как ми влияе близостта му.
— Явно въпреки всичко все пак съм ти липсвал — тихо промълви той и в очите му заиграха зелени искрици.
Престорих се, че не ми пука.
— Не се ласкай, просто си добър танцьор. И Фелисити явно е на това мнение.
— Да ме видиш с Фелисити бе най-малкото, което можех да ти причиня, след като ми се наложи да наблюдавам как онзи човек ти се умилква непрестанно — грубо отвърна Боунс. — Честно, Котенце, какво си си мислила? Майка ти има по-големи топки от Ноа.
— Топките му са си наред! — сопнах се и се изчервих.
По дяволите, та аз дори не знаех дали е така, и Боже, наистина ли го казах?
Боунс изсумтя и ме завъртя в кръг, преди да ме притисне още по-близо до себе си.
— Да бе. Не е чудно, че си толкова възбудена, докато си с мен. Май си си прекарвала по-добре, докато си се обслужвала сама, отколкото с него. Сигурно е доста незадоволително.
Бедрата му докосваха моите, дразнеше ме. Обзе ме гняв, който надви похотта. Нямаше начин да призная, че не бях спала с Ноа или, мътните го взели, с когото и да било, откакто напуснах Боунс. Незадоволително? Тази дума едва ли можеше да опише дори бегло какво изпитвах.
Ала и аз можех да участвам в тази игра. Вдигнах крак и го обвих около тялото на Боунс, предизвикателно въртейки ханша си, а това накара очите му да светнат в яркозелено.
— Явно аз не съм единствената, която е незадоволена, господин оптична възбуда. Май ще се наложи да внимаваш за цвета на очите си. Хората ще забележат.
Боунс затвори очи, после обхвана талията ми и се приведе, докато устните му не докоснаха ухото ми.
— Внимавай, сладурче! Може и да съм ти ядосан, но това не значи, че все още не те желая. Направи така отново и ще те изчукам тук и сега, без да ми пука кой ще ни види.
Твърдата възбуда под дрехите му доказваше, че думите му не бяха празна заплаха. Това ме уплаши и в същото време възбуди по начин, за който дори не исках да се замислям.
Боунс пое дълбоко дъх. Потреперих, знаех, че вампирите не изпитват нужда да дишат и че той поемаше миризмата на желанието ми.
— О, Котенце… — Гласът му стана по-плътен. — Ти само ме предизвикваш, нали така?
Бях спасена от необходимостта да му отговоря, или да направя нещо по-лошо, когато енергията в помещението се промени. Боунс също го усети, много по-ясно от мен. Той се напрегна и отвори очи, но те вече не бяха зелени, а тъмнокафяви.
— Тук са.
Глава 14
Вампирите бяха двама мъже и една жена. Минаха покрай бара с чувствената грация, която никой жив човек не бе в състояние да имитира. Жалко обаче, че живите около тях не можеха да усетят опасността. Не, вместо това те се състезаваха и правеха опити да привлекат вниманието на хищниците.
После кръвопийците направиха нещо, което ме накара да изругая. Разделиха се. По дяволите! Надявах се, че вкупом ще се отправят към тайната си стаичка, а двамата с Боунс ще препречим изхода и ще ги убием безпроблемно. Но, естествено, така щеше да бъде прекалено лесно.
— Ще се наложи да се обадя на отряда си — тихо казах на Боунс. — Ще трябва да обкръжат клуба.
Той се засмя пренебрежително.
— Да бе. Твоите оловни войничета са на час път оттук, а аз на практика усещам кръвожадността на тия негодници. Ако изчакаш, някой ще умре.
Прав беше. Изглежда онези вече избираха предястията си. Ако някой от тях се върнеше в доста оцапаната стая за членове и вдигнеше тревога, другите двама можеше и да се измъкнат. На всичкото отгоре не можех да приложа изпитания си номер и да се предложа за вечеря. Кръвта по роклята щеше да провали излъчването ми на невинно блюдо.