— Имаш ли по-добро предложение? — попитах.
Боунс се усмихна.
— Имам.
Изненада ме, като хвана девойката, стояща близо до нас, и я придърпа. Ръцете му обвиха лицето й и го доближиха до неговото. Тъкмо щях да го попитам какво, по дяволите, си мисли, че прави, когато очите му засияха, отчасти прикривани от дланите му. Отне само миг. Очите му си възвърнаха обичайния кафяв цвят, а момичето се втренчи напред с послушно изражение.
— Върви в дамската тоалетна и размени роклята си с дрехите на тази жена — нареди Боунс.
Поклатих възхитено глава, но после се сетих нещо:
— Можеше да направиш това и по-рано, тогава нямаше да се налага да танцуваме заедно!
Боунс пак се усмихна.
— Да, можех.
Изгледах го кръвнишки, преди да поведа момичето към тоалетната. Привлякохме няколко смаяни погледа, когато влязохме в една и съща кабинка, но сега не бе времето да се тревожа за няколко смигвания и подбутвания с лакът. Бързо изхлузих роклята си и момичето направи същото, точно както бе инструктирано. Нейната дреха бе малко по-тясна и доста по-разголена в сравнение с тоалета ми на кума. Освен това беше с гол гръб, така че се наложи да си махна сутиена. Щом излязохме от кабинката, се огледах в огледалото. Гърдите ми заплашваха да изскочат от дълбокото деколте и за всеки бе видно, че съм без сутиен.
Също като едно време, помислих си с насмешка. Приличам на курва, а Боунс е подкреплението ми, докато ловувам убийци с дълги зъби. Единственото, с което мога да допълня картинката, е да си сваля гащичките.
После се усмихнах. И се върнах в кабинката.
Когато отидох при вампира, който, изглежда, най-скоро щеше да заведе компаньонката си на еднопосочна разходка, дори не си направих труда да любезнича. Просто сръгах с лакът красивата блондинка, с която си говореше, и пльоснах бикините си върху гърдите му.
— Още щом те видях — измърках, — разбрах, че няма да имам нужда от тях.
Това привлече вниманието му. Той погледна гащичките ми, после ги вдигна към носа си и вдиша дълбоко. Гадост, помислих си, но усмивката не слезе от лицето ми. Той набързо избута настрана протестиращото момиче.
— Разкарай се — каза й.
— Кучка! — изсъска ми тя, преди да си тръгне.
Леле. Току-що бях спасила живота й, а така ли ми се отплащаше?
Хванах го за ръка и отърках гърди в него.
— Надявам се, че не си от приказливите.
Без да каже нищо, той започна да ме побутва сред тълпата. Не виждах Боунс, но това не ме плашеше. Щом аз не го виждах, значи и другите вампири нямаше да го забележат. Наистина не можех да му доверя чувствата си, но определено можех да му поверя живота си.
Бяхме в коридора точно пред първата тайна стая, когато придружителят ми спря и подозрително подуши въздуха.
— Какво, по дяво… — започна той.
Не го оставих да довърши. Ръката ми се стрелна напред и забих сребърното острие в сърцето му, преди да успее да каже още нещо. Беше лесно, наистина. Той бе с гръб към мен и така и не долови опасността.
После бързо го завлякох в стаята, мърморейки и опитвайки се да не оставям кървава следа. Слава на Бога, че вампирите не пръскат кръв като във филмите, защото дори само няколко капки отвън щяха да бъдат достатъчни за тяхното обоняние.
Докато бях в стаята, проверих как са двете момичета, но Боунс ми бе казал, че пулсовете им са достатъчно стабилни и че можем да продължим с операцията си. Забелязах, че двете са много бледи, и се намръщих. Налагаше се бързо да се справим с другите двама вампири. Момичетата трябваше да бъдат закарани в болница, а не да лежат в тази обстановка, наподобяваща сцена от филм на ужасите, с трупове навсякъде около тях.
Шокирано ахване ме накара рязко да извърна глава. Жената вампир стоеше съвършено неподвижно на прага, ала човекът, който я придружаваше, не беше от тихите. Той отново си пое шумно въздух и закрещя.
— О, мамка му — въздъхнах.
Тя го цапардоса толкова силно по главата, че той припадна още преди да се строполи на пода. Отне мълниеносно се нахвърли върху мен със смъртоносно удължени кучешки зъби.
Оставих я да се приближи, но в последния миг се претърколих и я ритнах. Инерцията от скоростта, с която ме нападна, и моят удар я запратиха в стената. Скочих върху нея преди да успее да се съвземе и забих ножа в сърцето й, като го завъртях два пъти.
— Котенце, навън! — извика Боунс.