Изскочих от стаята и се затичах по коридора, секунди след като той ме повика, ала все пак едва стигнах навреме, за да видя как преследва последния вампир, измъкващ се от клуба. Дотук с безпроблемната, незабележимо дискретна екзекуция на триото.
Втурнах се сред хората с почти същото като неговото замазано от скоростта движение. Щом се озовах на паркинга, грабнах мобилния телефон от първия човек, имал нещастието да държи такъв в ръката си, и продължих със спринта.
— Благодаря! — викнах. После казах в слушалката: — Ще ти се обади пак! — и затворих на човека от другата страна на линията. Набрах номера, докато държах под око Боунс, тичащ на зигзаг след злодея. Беше на около петдесет метра пред мен и напредваше. Мътните го взели, бях забравила колко е бърз. — Тейт — изрекох задъхано, щом той вдигна. — Не мога да говоря, но имаме нужда от групата по разчистване в клуб „Жи-Жи“, моментално. Има трупове на вампири и хора, три от жертвите все още дишат, има и ужасно много свидетели.
— Какво правиш в клуб „Жи-Жи“? — излая Тейт. — Трябваше да отидем там заедно утре вечер!
Прескочих някаква ограда, скъсах чуждата рокля и безстрашно профучах през една улица с доста натоварено движение.
— Сега не мога да говоря — отвърнах, останала без дъх. — Преследвам вампир. Ще ти звънна по-късно!
После захвърлих телефона и извадих един от ножовете си.
Вече не виждах Боунс. Бях го изгубила от поглед докато внимавах да не ме блъсне някоя кола. Но продължих да тичам с все сили в същата посока, проклинайки високите токчета на обувките си и питайки се кое ще ми коства повече — ако спра и се събуя (проклети каишки около глезените!) или ако продължала бягам, с реалната опасност да си счупя врата. Това нямаше ли да е очарователен надпис на надгробната ми плоча? Тук почива Кат. Убита не от вампир, а от чифт „Ферагамо“.
Почти бях преполовила тичешком едно футболно игрище и вече бях на косъм да пратя обувките по дяволите и да спра, за да ги сваля, защото от тичането на високи токчета през тревата губех равновесие, когато зърнах зелена светлинка в далечината. Вампирски очи светеха в мрака. Майната им на токчетата, газ до дупка!
Видях ги точно когато Боунс измъкваше острието от гърба на вампира. Бяха на земята в наскоро оградена строителна площадка. Безмълвно въздъхнах от облекчение. В този късен час работниците отдавна си бяха заминали. Добре. Нямаше очевидци, за които да се тревожа.
Прескочих оградата и отидох при Боунс. Сърцето ми препускаше заради адреналина и спринта. Боунс срита за последно тялото и се обърна към мен.
— Двамата с теб трябва да си поговорим, Котенце.
— Сега ли? — попитах с недоумение, сочейки към мъртвия вампир в краката му.
— Той няма да избяга, така че — да, сега.
Мигновено заотстъпвах. През последния час, в който дебнехме убийците, бях така погълната от заниманието, че бях забравила колко по-различно стояха нещата между мен и Боунс. Много глупаво. Почувствах се толкова сигурна в отработената ни схема за издебване на лошите, че сега се бях озовала на пуста строителна площадка и нямаше къде да бягам. Ако имах малко акъл в главата, щях да си стоя в клуб „Жи-Жи“ и да оставя Боунс сам да се справи с последния негодник.
Боунс ме наблюдаваше как отстъпвам и присви очи.
— Да не си направила нито крачка повече!
— Аз… трябва да се върна в клуба, отрядът е на път… — заоправдавах се.
— Обичаш ли ме още?
Безцеремонно зададеният въпрос ме накара да се препъна. Извърнах поглед, хапейки устни и мразейки се заради лъжата, която щях да изрека:
— Не.
Той толкова дълго не каза нищо, че се осмелих да му хвърля един поглед. Гледаше ме така напрегнато, че се зачудих дали е възможно да пробие дупка в мозъка ми.
— Ако не ме обичаш, защо не уби Иън? Забила си нож в сърцето му. Трябвало е само да го завъртиш. Все пак работата ти е да убиваш вампири, но си пощадила живота му. Сякаш ми прати проклета картичка за Свети Валентин.
— От сантименталност. — Хващах се като удавник за сламка. — Заради доброто старо време.
Устните му се извиха.
— Е, сладурче, както казват хората: „Нито едно добро дело не остава ненаказано.“ Трябвало е да го убиеш, защото сега той те търси. Направила си му огромно впечатление. Аз никога не бих те насилил да вършиш нещо против волята си, но Иън иска да те открие и да те принуди да правиш точно това.
— За какво говориш?