Боунс явно също го усети. Отдръпна се за миг, капчици от кръвта ми бяха полепнали върху устните му като рубини, а после бавно и целенасочено се приведе отново над шията ми. Последвалото дълго силно всмукване отне силата в коленете ми и запрати тръпка на екстаз в тялото ми. Помислих си, че ако умра, то поне ще умра щастлива.
Но не ми се налагаше да умирам. За да оживея, трябваше само да насоча острието и да го намушкам. Боунс не ме държеше за ръцете. Те стояха отпуснати върху гърба му, докато той заплиташе пръстите на едната си ръка в косата ми, а с другата ме придържаше. Тъмнината, нахлуваща в полезрението ми, стана по-плътна, шумът в ушите ми — почти оглушителен. Или той, или аз, защото той явно нямаше да спре доброволно.
Стиснах пръсти около дръжката на ножа, за да го забия… и после ги отпуснах. Острието се изплъзна от ръката ми, която вместо това използвах, за да притисна Боунс по-плътно към себе си. Не мога да го направя, това бе последната ми мисъл. Пък и има къде-къде по-ужасни начини да умреш.
Глава 15
Малко по малко съзнанието ми се завръщаше. Първото и най-важно — установих, че сърцето ми все още бие. Не съм мъртва, нито съм превърната във вампир. Дотук добре. После открих, че под главата ми има възглавница. Вече с повече тревога осъзнах, че тялото ми лежи на една страна и е покрито с одеяло. Стаята беше тъмна, завесите — спуснати. Обгръщаха ме ръце с тен, наподобяващ моя собствен.
Ето тогава вече се събудих напълно.
— Къде сме?
С кого съм не беше под въпрос, въпреки че все още усещах главата си като пълна с памук.
— В къщата, която наех в Ричмънд.
— Колко време бях в безсъзнание?
Дребните подробности ми се струваха важни, защо — не знаех.
— Около четири часа. Достатъчно, за да отмъкнеш всички завивки. Слушах хъркането ти, наблюдавах как се увиваш като в пашкул и осъзнах, че това най-много ми липсваше. Да те прегръщам, докато спиш.
Седнах и ръката ми моментално докосна шията ми, кожата беше гладка. Нямаше дупки или отоци, издаващи случилото се.
— Ти ме ухапа — казах обвинително, но с много по-малко гняв в гласа, отколкото възнамерявах да вложа.
Или веществото от зъбите му, или загубата на кръв караха нещата да не изглеждат толкова… стресиращи. А аз трябваше да бъда стресирана. Въпреки че все още и двамата носехме дрехи, бях в леглото с Боунс, а това не бе никак добре, ако исках да прикрия чувствата си.
— Да — бе всичко, което отвърна.
Дори не си направи труда да седне, а вместо това остана да лежи върху възглавниците.
— Защо?
— Има много причини. Искаш ли да ти ги изредя всичките?
— Да. — Гласът ми стана рязък. Боунс изглеждаше прекалено безгрижен, а това не ми харесваше.
— На първо място, за да докажа правотата си — отвърна той и най-накрая седна. — Можеше да ме убиеш. По правило трябваше да ме убиеш. Вампир изсмукваше живота ти, а ти имаше сребърен нож в ръката си. Само глупак нямаше да забие онова острие… или жена, която изпитва много повече, отколкото си признава.
— Копеле такова, ухапал си ме, за да ме изпиташ? — възкликнах и скочих от леглото, а после внезапно се олюлях заради неочаквания световъртеж, който ме връхлетя. Явно Боунс си беше облизал чинията. — Мамка му, обзалагам се, че щеше много да съжаляваш, ако бях пронизала сърцето ти. Как можа да проявиш такава глупост, можеше да загинеш!
— Също и ти — ядоса се и той. — Честно казано, след всичките години, през които се чудех какво ли изпитваш към мен, си струваше да рискувам живота си, за да разбера. Признай си, Котенце. Не си ме забравила, така както и аз не те забравих, и всичките ти отричания, лъжи или кретенът, с който се срещаш, не могат да променят това.
Наложи се да отвърна поглед. Думите му, че не ме е забравил, подействаха на сърцето ми като чук, облечен в кадифе. Дори едва обърнах внимание на обидата към Ноа.
— Няма значение — казах най-накрая. — Между нас не може да се получи, Боунс. Нищо не може да промени това, което си и аз няма да променя това, което съм.
— Кажи ми нещо, Котенце. Когато сме сами двамата, и няма никой друг, това, че не съм човек, притеснява ли те? Знам какво мислят всички останали — майка ти, колегите ти, приятелите ти, — но на теб пука ли ти, че съм вампир?
Всъщност никога не се бях замисляла за нещата от тази гледна точка. Винаги бях вземала под внимание друг вид обстоятелства. Обаче въпреки това не се поколебах с отговора си: