Думите му ме накараха да забравя да преглътна собствената си хапка. Заради спомена, в очите на Боунс се появиха зелени искри, като джоджен в шоколад, и ако трябва да съм честна, се налага да призная, че през мен премина вълна на удоволствие, когато се сетих за преживяването. Ухапването му можеше да замести любовната игра, толкова хубаво бе усещането.
Но имаше по-важни неща, за които да говорим, въпреки че либидото ми определено не бе съгласно.
— Значи — казах, след като спрях да дъвча, — ти си решил да останеш, докато опасността от Иън не премине и не неутрализираш онзи, който размахва чекове за главата ми, така ли?
Боунс кимна.
— Точно така.
— И навярно по-рано, докато отивах на работа, си ме проследил, само за да видиш дали ще се опитам да избягам, нали?
Сви рамене.
— Нека просто кажем, че днес нито един самолет там нямаше да се отлепи от земята.
Погледът ми стана остър.
— Тогава предполагам, че си ме последвал и до дома на Ноа, след като си тръгнах от работа и си подслушал и този разговор?
Боунс се приведе напред и на лицето му се изписа студенина.
— По принцип никога не бих наранил невинен, но признавам, че щом стане дума за теб, страдам от известна липса на разум. Днес спаси живота на този мъж, като скъса с него, защото ако бях дочул нещо различно в онази къща, щях да го прекърша на две.
— Щеше да се опиташ — изръмжах. — Ноа не вярва във вампири, гули или в нещо друго, по-свръхестествено от Дядо Коледа. Само да си го наранил!
— Котенце, ако възнамерявах да убия Ноа, щях да го направя, преди дори да узнаеш, че съм в града. Но едва ли очакваш да стоя безучастно и да слушам, докато го чукаш. Помниш ли собствената си реакция снощи, когато целувах Фелисити?
Да, бях обхваната от непреодолимото желание да я разкъсам парче по парче. Вампирска ревност. Наистина на ревността не й пукаше кой е невинен и кой не.
— Добре — съгласих се. — И двамата все още имаме чувства един към друг. Ти си на мнение, че може да се получи въпреки работата ми и отровната ненавист на майка ми към вампирите. И понеже така или иначе отказваш да си тръгнеш заради Иън и ловците на глави…
Той понечи да се усмихне.
— Да не би да развяваш белия флаг?
— Не толкова бързо. Казвам, че можем да го караме по-бавно. Да видим дали ще се получи. Не казвам да се вречем един на друг във вечна любов, а после веднага да легна по гръб и да си разкрача краката.
Усмивката му стана по-широка.
— Има и други пози.
Тези думи и изражението му бяха като истинска милувка. Поех дълбоко дъх. Ето затова държах на периода с въздържанието. Нямаше начин да овладея емоциите си, ако включех и секс в играта. Само след пет секунди щях да съм изкрещяла признанието си за вечната си любов към Боунс.
— Приеми или се откажи.
— Речено-сторено.
Премигнах, част от мен не вярваше какво се случва. Нима бе истина? Или просто поредният откачен сън, някой от хилядите, които бях сънувала за Боунс?
— Добре.
Не знаех какво да кажа. Или да направя. Да си стиснем ръцете ли? Да запечатаме момента с целувка? Да изкрещя: „Въздържанието е гадно!“ и да разкъсам дрехите му? Трябваше някой да напише ръководство за воденето на любовна връзка с нежив, бях се оплела като пате в кълчища.
Боунс наклони глава на една страна и примирено въздъхна.
— Котенце… решението ти ще бъде поставено на изпитание по-скоро, отколкото очакваше.
Ъ?
— За какво говориш?
Той се изправи.
— Майка ти е тук.
Глава 17
Скочих на крака.
— Мамка му!
Заради паниката понечих да пристъпя, без преди това да съм дръпнала стола си назад, и веднага се спънах. Дотук с рефлексите ми на наполовина нежива. Тогава зърнах Боунс с крайчеца на окото си.
— Ъъ, какво правиш? — попитах.
Той спокойно бе отишъл в съседната стая, за да се настани на канапето.
— Седя си тук. Ти току-що се съгласи да ни дадеш шанс и аз отказвам отново да бъда натикан в гардероба. Ще трябва да кажеш на майка си истината за мен. Още тогава трябваше да те накарам да го направиш. Вместо това обаче тя разбра за връзката ни едва след като вампири убиха родителите й пред очите й. Не се учудвам, че не го прие добре.