— Не го е приела добре! — От спомена за убийството на дядо ми и баба ми тонът ми стана язвителен. — Опита се да те убие.
На входната врата се почука силно. Майка ми никога не е била деликатна.
Боунс изви вежда.
— Ти ли ще отвориш, или аз?
Това беше истинско бедствие. Ала, съдейки по стиснатите му челюсти, нямаше да успея да го накарам да се скрие. А и бе прекалено силен за мен, за да го набутам насила в гардероба.
— Само секунда, мамо! — викнах. После бръкнах в шкафа да извадя бутилка джин. Леле, щеше да ми е нужна. — Тя ще отиде право при Дон — измърморих.
— Нека ходи — отвърна Боунс. — Аз оставам.
Хвърлих му последен ядосан поглед, преди да отида и да отворя вратата. Дотук с бавното подхващане на връзката ни — изглеждаше, сякаш ще се гмурна чак до дъното. Явно нямаше по-подходящ момент, в който да открием дали Боунс е прав за преодоляването на пречките пред двама ни. Конкретно тази пречка обаче, бе по-решителна и твърдоглава, отколкото Дон някога щеше да бъде.
Майка ми нахлу в дома ми още щом отворих вратата. Вече беше в гадно настроение.
— … по-рано се обадих на мобилния на Ноа и той ми каза, че си скъсала с него! Не мисли, че не знам защо, Катрин, и съм тук, за да ти кажа, че това ще спре. На момента! Преди години разкара този убиец и сега ще го направиш отново! Няма да седя със скръстени ръце и да гледам, докато се превръщаш в същия демон, като този, който ти даде живот…
Гласът й се превърна в съскане, когато забеляза седналия на дивана Боунс, който я наблюдаваше с поглед, който можеше да бъде описан единствено като развеселен.
— Здравей, Джъстайна — каза провлачено. — Радвам се да те видя отново. Няма ли да поседнеш?
За да подчертае думите си, той потупа свободното място до себе си. От бледа тя стана алена само за секунда. Затворих вратата и отпих яка глътка от джина. Нека истерията започне сега.
Тя се обърна към мен в пристъп на ярост.
— За Бога, Катрин! Какво ти става? Да не би отново да те е омагьосал?
Това истински разсмя Боунс. Той се изправи от канапето с непринудена грация и запристъпва към майка ми, която се отдръпна.
— Ако някой е омагьосан, Джъстайна, то това съм аз. Дъщеря ти ме очарова преди пет години и чародейството още не е отслабнало. О, и вероятно ще си много щастлива да узнаеш, че решихме да възобновим връзката си. Не си прави труда да ни поздравяваш, наистина, изражението ти е достатъчно красноречиво.
Отпих още по-жадно от шишето. Боунс очевидно беше решил да не успива майка ми с любезности, а направо да я стисне за гърлото. Типично за вампир.
Гласът на майка ми бе като киселина.
— Мислех, че когато го остави, си решила да приключиш с блудстването, Катрин, но явно само си го отложила.
Лицето на Боунс заприлича на каменно и преди да успея да изрека възмутения си отговор, той й отвърна:
— Повече никога не й говори така. — Думите му плющяха, подправени с истинско предупреждение. — Мен можеш да наричаш с каквито си искаш обиди, но няма да стоя и да слушам как я унижаваш заради собствената си глупост.
Тя отстъпи отново и нещо в изражението й се промени. Сякаш най-сетне осъзна, че може да излее агресията си директно върху него, а не чрез мен.
— Нима просто ще си стоиш така и ще го оставиш да ме заплашва? — натърти тя, сменяйки тактиката. — Предполагам, че просто ще гледаш отстрани и докато изсмуква кръвта от тялото ми, така ли?
— О, млъкни, мамо — излаях. — Той не би те наранил. Което не може да се каже за теб, ако ти падне възможност. Съжалявам, че не те защитавам, докато той се ядосва, задето ме обиждаш с гадни думи. Явно се дължи на покварения ми характер.
Тя размаха пръст пред лицето ми.
— Кръвта вода не става, баща ми все това повтаряше и беше прав! Погледни се само! Колко ниско падна и заряза чудесен мъж заради едно мръсно животно. Дори не е животно, а нещо по-долно!
— Тук съм, Джъстайна, и е добре да започнеш да свикваш с това. Искаш да ме наричаш животно? Тогава се обърни към мен и ме погледни.
Боунс застана пред мен и тя трябваше или да го погледне, или да извърне глава. За пръв път майка ми насочи вниманието си към него и го загледа право в очите. Трябваше да я призная, задето не отстъпи пред суровия му поглед. Беше много неща, но не и страхливка.
— Ти. Как ти беше името?