Дразнеше го, като намекваше колко малко значи той за нея, и аз скрих усмивката си зад гърба му. Много добре знаеше името му.
— Боунс. Не мога да твърдя, че е удоволствие да се запознаем, както му е редът, но е време да го направим, не мислиш ли?
Виждах я иззад рамото му. Тя го огледа презрително от глава до пети и най-накрая равнодушно сви рамене.
— Не, не мисля. Е, поне си хубавичък. — По начина, по който думите излязоха от устата й, стана ясно, че не бяха комплимент. — Баща й също беше красив, направо прекрасен! Разбира се, и сам можеш да се досетиш, защото тя прилича на него. Понякога едва понасям да я гледам, заради приликата им.
Преряза ме силна болка, бях чувствала това през целия си живот. Можеше и да ме обича, ала не ме приемаше. Може би никога нямаше да го направи.
— Може и да прилича на него, не знам — равно отвърна Боунс. — Не съм срещал баща й. Но мога да те уверя, че до голяма степен се е метнала на теб. Със сигурност е инатлива. Смела е. Има ужасен нрав, когато е сърдита. Може дълго време да има зъб на някого, но ти я биеш в това отношение. След повече от двайсет и седем години ти все още я наказваш за онова, което се е случило на теб.
Това принуди майка ми да се приближи толкова близо, че пръстът й сочеше гърдите му на сантиметър-два.
— Как смееш! Имаш наглостта да ми говориш за онова, което един от твоя вид ми причини, нещо, което, несъмнено, и ти си правил. Да ми говориш за това в лицето, ти мръсен убиец, демон!
Боунс също пристъпи напред. Носовете им почти се допряха.
— Ако бях демон убиец, щях още преди години да ти перфорирам билета. Тогава моят живот щеше да е мъничко по-лесен, уверявам те. Ти я повлече, когато тези вълци се появиха с мръсното си дребнаво предложенийце, и всички знаем защо тя го прие, нали така? Ни най-малко не те притеснява факта, че през всичките тези години тя беше нещастна, също като мен, или че е имала повече срещи със смъртта от проклетия Худини. Не, ти си седиш, къпейки се в задоволството си, породено от факта, че тя убива вампири, вместо да спи с един от тях! Е, Джъстайна, надявам се, че си се насладила на почивката си, защото аз се върнах и оставам.
Майка ми ме погледна отчаяно над рамото му.
— Катрин! Не е възможно да възнамеряваш да останеш с това същество! Той ще отнеме душата ти, ще те промени…
— Душата ми си е моя и на Бог, мамо! Боунс не може да ми я отнеме дори и да се опита. — Пристъпих, за да застана лице в лице с нея, и поех дълбоко дъх. Дръж на своето. Сега или никога. — Но повече няма да позволя на теб или на някого другиго да решава какво ще правя с личния си живот. Не се налага да харесваш Боунс. По дяволите, що се отнася до мен, можеш да го мразиш и в червата, но докато съм с него, ще ти се налага да го търпиш. Както и Дон, и останалите, или… или ще замина и никога повече няма да се върна. — Тя изглеждаше напълно смаяна и просто местеше поглед от мен към него. Сетне в очите й се появи пламъче. Изсмях се горчиво. — Просто опитай, мамо. Опитай да се обадиш в службата ми и да ги накараш да го убият. Видя какво им причини той преди години на магистралата, а тогава дори не беше побеснял! И освен това, ако някой дойде за него, аз собственоръчно ще го убия. Без значение кой е. — Оставих я да погледне в очите ми и да осъзнае, че не се шегувам. — А след това двамата с Боунс ще изчезнем. Завинаги. Наистина ли искаш това? Все пак ако остана тук с теб и с тях, много по-малко ще ми се иска да стана вампир. Но ако ме отделиш от човешкото ми обкръжение… е, никога не се знае.
Безсрамно си играех с най-големия й страх, но тя си го заслужаваше. Устните на Боунс се извиха.
— Погледни от хубавата страна на нещата — ехидно предложи той на майка ми. — Ако ни оставиш на мира, с времето тя може и да се отегчи от мен. Но ако ни принудиш да избягаме, тогава няма да имам друг избор, освен… — Той остави изречението незавършено.
— Все едно бих повярвала на нещо, което казваш — изстреля тя в отговор. — За всички най-добре ще е, ако сам си забиеш кола и умреш завинаги. Ако наистина я обичаше, щеше това да направиш.
Боунс я изгледа изморено и заговори:
— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Джъстайна? Отчаяно се нуждаеш от едно добро чукане.
Гаврътнах голяма глътка джин, за да прикрия смеха, който ме напуши. Боже, колко пъти и аз съм си мислела същото!
Тя изпухтя разлютено. Боунс не й обърна внимание.
— Не че ти предлагам себе си. Дните ми на проститутка свършиха през осемнайсети век.
Джинът влезе в дробовете ми, когато рязко си поех въздух. Той наистина каза на майка ми с какво се е занимавал. Мили Боже, дано не бях чула правилно!